О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
С., 01.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.118 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №94 от 30.06.2011г. по гр.д.№10392/10г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 20.05.2010г. по гр.д.№7270/08г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Л. М. С. против Столична община и против държавата иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на магазин в [населено място], [улица], [жилищен адрес].
Въззивният съд е приел, че процесният магазин е обособен като самостоятелен обект през 1975г. в прохода между входове №2 и №3 на блок №9, който проход не е бил обща част на сградата. Построен е върху държавна земя с предназначение за обществени нужди. По силата на приращението, магазинът е станал държавна собственост, а на основание §7, ал.1, т.3 на ПЗР на ЗМСМА – общинска собственост. Ищцата не е могла да придобие магазина по давност през периода 1985г. – 26.02.2008г., тъй като първоначалната редакция на чл.86 от ЗС забранява това; редакцията на чл.86 ЗС след изменението му с ДВ бр.33/96г. разрешава придобиване по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост, но с §1 от ЗДЗС /ДВ бр.46/2006г. и последващи изменения/ тази давност е спряна, затова към момента на подаване на исковата молба десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекъл.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Л. М. С.. Тя поддържа, че жилищната сграда, в която е обособен процесният магазин, е построена от Ж. въз основа на отстъпено от държавата право на строеж. Тъй като магазинът се намира в чертите на сградата, за която е било отстъпено правото на строеж и се обхваща от нея, той е станал собственост на Ж., независимо от това, че е бил ползван от държавата. Затова след изменението на чл.86 ЗС /ДВ бр.31/90г./ не е имало пречка за придобиването му по давност от ищцата. Поддържа и довод, че §1 от ДР на ЗДЗС противоречи на принципа, според който придаването на обратно действие на нормативен акт е допустимо единствено по въпрос, свързан със сигурността на държавата и здравето на гражданите и при положение, че с това действие не се засягат интересите и правата на трети лица.
В изложението към жалбата се поддържат следните основания за допустимост на касационното обжалване: 1. Основанието по чл.280, ал.1 от ГПК – по въпроса за прилагането на чл.188 от ГПК /отм./, във връзка с оплакването на жалбоподателката, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, свързани с намерението и за своене на процесния магазин. 2. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – по въпроса за прилагането на чл.68, ал.1 и чл.79 от ЗС – противоречие на въззивното решение с решение №304 от 04.05.95г. на първо гр.отд. на ВС, решение №161 от 14.04.93г. на четвърто гр.отд.; решение №504 от 28.05.09г. по гр.д.№475/08г. на първо гр.отд. на ВКС; решение №734 от 12.06.06г. по гр.д.№1526/05г. на четвърто гр.отд.; решение №1796 от 03.06.96г. по гр.д.№2657/95г. на четвърто гр.отд. и решение №50 от 04.03.09г. по гр.д.№4471/07г. на трето гр.отд.
3. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – по въпроса за характера на собствеността на процесния имот – държавна или собственост на Ж. – противоречие на въззивното решение с решение №429 от 01.07.1996г. по гр.д.№197/96г. на 5 чл. с-в на ВС. По този въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
4. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – по въпроса за прилагането на §1 от ЗДЗС.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Същественият въпрос по настоящото дело е за собствеността на процесния магазин към момента на построяването му – държавна собственост, както е приел въззивният съд, или собственост на Ж., както поддържа жалбоподателката. В зависимост от отговора на този въпрос ще се преценява и възможността магазинът да бъде придобит по давност след изменението на чл.86 от ЗС /ДВ бр.31/1990г./, както и дали в конкретния случай има установено владение върху магазина от жалбоподателката и през какъв период от време.
По този съществен въпрос обаче не възниква основанието по чл.280, ал.1 от ГПК. Действително, в посоченото от жалбоподателката решение №429 от 01.07.96г. по гр.д.№197/96г. на 5 чл. с-в на ВС е допусната възможността Ж. да притежава собственост върху магазин, като съдът е разсъждавал основно върху това дали е нищожен поради противоречие с императивна правна норма предварителният договор, с който Ж. е продала такъв магазин на лице, което не е член-кооператор. Следва да се има предвид обаче, че в посоченото решение ВС не е взел изрично становище по въпроса, който е съществен в настоящото производство, тъй като той е бил извън предмета на правния спор по това дело. Освен това – решението няма задължителен характер, съгласно приетото в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Обратно – в решение №1364 от 06.08.02г. по гр.д.№1383/01г. на ВКС, ІV ГО е прието, че магазините, построени от Ж. върху държавна земя, отстъпена им за строеж на жилища, са собственост на държавата. Тази противоречива практика, постановена при действието на ГПК /отм./, е преодоляна с решение №227 от 21.07.2010г. по гр.д.№5009г. ВКС, II ГО, което е постановено в производство по чл.290 от ГПК и има задължителен характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В това решение е прието, че Ж. има ограничена правосубектност още при режима, съществувал при действието на чл.48 от ЗС и Правилника на Ж., приет с ПМС от 17.06.1954г. и че тя не би могла да бъде собственик на помещение за стопански нужди. Прието е, че това помещение /книжарница/, е станало собственост на държавата, която е финансирала изграждането му. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение като резултат съответства на това решение на ВКС по поставения материалноправен въпрос. И по двете дела строителството е осъществено преди приемането на ЗЖСК и следователно – за двата случая е приложима една и съща правна уредба. Различието се състои само в това, е по настоящото дело Ж. е строила върху държавна земя, затова спорният магазин по приращение е станал собственост на държавата, а след това – на общината, докато по другото дело Ж. е строила върху собствен терен, но държавата е станала собственик на магазина поради ограничената правосубектност на Ж. и поради невъзможността към този момент физически лица и самата Ж. да бъдат собственици на стопански обекти. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос за възможността на Ж. да придобие собственост върху магазин при действието на чл.48 /отм./ от ЗС и Правилника за Ж. /ПМС от 17.06.54г./ изключва възможността за допускане на касационно обжалване на въззивното решение както на основание чл.280, ал.1, т.2, така и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На следващо място – въпросът за прилагането на §1 от ДР на ЗИДЗС не е свързан с обратното действие на закона, както неточно поддържа жалбоподателката, а със спирането на срока на придобивната давност върху имоти – частна държавна и общинска собственост. Затова всички аргументи, обосноваващи необходимостта от допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са неотносими към въпроса за прилагането на §1 от ДР на ЗИДЗС, тъй като са свързани с обратното действие на закона, каквото в случая не е налице. При това положение и въпросите, свързани с прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.68, ал.1 и чл.79 от ЗС, не са определящи за изхода на правния спор по делото и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Принципната невъзможност за придобиване по давност на процесния магазин, който първоначално е бил собственост на държавата, а след това – на общината, обезсмисля необходимостта от подробно обсъждане на доказателствата, свързани със завладяването на магазина от ищцата, с признаците на владението и неговия срок.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94 от 30.06.2011г. по гр.д.№10392/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: