1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 13.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело №40/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 462 от 1.11.2012 г. по гр.д.№ 639/ 2012 г. по описа на Плевенски окръжен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС ответникът-Общината [населено място] е осъден да премахне незаконно изградения канал по улицата, представляваща източната граница за имота на ищците В. Г. И. и В. К. И., който им пречи да упражняват правото си на собственост върху същия имот.
[община] е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа също така, че по делото не е изяснено с какво съществуващият канал пречи на ищците и смущава ползването на имота им, а ако има такова пречене то премахването на канала не е адекватно като мярка спрямо нарушението.
В изложението за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос дали наличието на изградената в общински имот канавка само по себе си е основание, за да се приеме, че е налице ограничаване правата на собственика на имот, покрай който минава канавката, или освен това следва да има и някакво неблагоприятно отражение или въздействие върху имота, за да се уважи иска по чл.109 ЗС. Иска се обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същевременно се прави позоваване и на практика на ВКС- р.№ 266/10.06.2010 г. по гр.д.№ 365/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ищците- ответници по касационната жалба, не вземат становище по нейната допустимост и основателност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищците са собственици на имот- дворно място с къща в [населено място], който граничи от три страни с улици. По улицата от източната страна на имота е прокопан отводнителен канал, в който се събира вода, а от нея в къщата на ищците се образува влага. Освен това каналът препятства достъпа на ищците до жилището, което е с лице към същата улица. За да уважи иска, който е с правно основание по чл.109 ЗС и цели премахване на канавката, възивният съд е изложил мотиви, че се касае за незаконно изградено съоръжение, собственост на общината, и поради нейното бездействие доведено до трайно състояние, с което се ограничава правото на собственост на ищците.
Общата предпоставка за допускане на касационно обжалване е да се формулира правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е определящ за изхода на делото. В случая въпросът, който поставя касаторът обаче не е правен, а фактически, тъй като наличието на канавка в едни случаи може да се окаже пречка за правото на собственост, а в други не и това зависи от конкретните обстоятелства по делото и представените доказателства. По приложението на чл.109 ЗС има формирана постоянна и обилна съдебна практика, като някои от въпросите са обобщена в ТР № 31/ 85 г. на ОСГК на ВС, както и в по-нови решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че главната предпоставка за уважаване на иска е установяване на действието или бездействието, с които се пречи, смущава или ограничава свободното ползване на имота и упражняване на правото на собственост. В същия смисъл е и представеното решение № 266/10.06.2010 г. по гр.д.№ 365/2010 г. на ІІ г.о., в което се посочва, че самото наличие на тръбопровод или друга инсталация, независимо дали са законни или не, не е основание да се приеме, че има ограничаване на правата на собственика, а трябва да се установи наличието на неблагоприятно отражение или въздействие върху това право с оглед фактите по конкретния спор.
В настоящия случай, след като е обсъдил доказателствата по делото вкл. и заключение на техническа експертиза, въззивният съд е стигнал до извода, че е налице такова неправомерно въздействие и ограничаване на правото на собственост на ищците, като правилността на фактическите изводи не може да бъде проверявана на този етап от производството. От друга страна правните изводи за основателност на иска по чл.109 ЗС съответстват на установените по делото фактически обстоятелства, поради което следва да се приеме, че решението е постановено в съответствие с посочената постоянната съдебна практика по приложението на негаторната защита и не е налице основание за допускане на касационно обжалване както по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, така и поради противоречие с практиката на ВКС.
Водим от горните съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 1.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 639/ 2012 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: