О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 14.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№940 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №298 от 11.03.2010г. по гр.д.№1152/09г. на В. окръжен съд е оставено в сила решение №1319/07.05.07г. по гр.д.№4892/06г. на В. районен съд, в частта, с което е бил отхвърлен предявеният от С. В. Т. срещу Д. В. П. и С. В. Ж. установителен иск за собственост по отношение на 2/8 ид.части от следния недвижим имот: едноетажна вилна сграда със застроена площ от 49 кв.м., построена в източната част на имот пл.№405 от кв.44 по КП на КК”Ч.”, землището на[населено място], местн.”Х.”.
Въззивният съд е приел, че сградата е построена през 1994г. във вилно място, собственост на родителите на ищцата. Оттогава те са ползвали сградата в различно време, като през лятото тя служела за настаняване на туристи и гости на семейството. Ищцата е придобила собствеността на 1/8 ид.част от този имот по наследство от баща си, а впоследствие още 5/8 ид.части по дарение от майка си. Съдът е приел, че не е установено твърдението на ищцата за придобиване на процесната сграда по давност, текла след 1994г., тъй като не само тя, но и родителите и са ползвали сградата и не са демонстрирали намерение този имот да и предоставен изцяло, нито пък че е строен за нея. Освен това – с приемане на дарението от 2000г. на 5/8 ид.части от сградата, ищцата е признала собствеността на родителите си върху нея.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото. Жалбоподателката счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС – решение №221/15.04.02г. по гр.д.№677/01г., І ГО; решение №111 от 06.02.09г. по гр.д.№515/08г. на І ГО и решение №518/30.12.03г. по гр.д.№23/03г. на І ГО. Освен това – по въпроса за възможността владението върху една вещ да бъде предадено от собственика на трето лице въззивното решение противоречало на решение 803/21.10.84г. по гр.д.№662/94г. на ВС, І ГО, а по въпроса за възможността да се придобие по давност сграда, без мястото, върху която е построена – на решение №546 от 22.05.91г. по гр.д.№332/91г. на І ГО.
Ответниците в производството Д. В. П. и С. В. Ж. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, а освен това е неоснователна, тъй като те са собственици на спорните 2/8 ид.части от сградата, придобити по наследство от баща им.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателката съдебна практика по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото. Макар и лаконично, показанията на свидетелите Б. и К. са обсъдени и съдът е обяснил защо не ги приема. Показанията на първия свидетел, че родителите са възприемали сградата като такава на жалбоподателката, съдът е приел за неподкрепени от други доказателства, а показанията на втория свидетел се свеждат до това, че жалбоподателката го е наела да извърши ремонт и той е останал с впечатлението, че сградата е нейна – т.е. съдът не е зачел мнение на свидетеля. Наблегнато е на обстоятелството, че родителите също са ползвали сградата, че не са демонстрирали, че я считат за сграда на дъщеря си, а и тя е признала наследствения и характер, приемайки през 2000г. дарение на 5/8 ид.части от нея.
Не е налице противоречива съдебна практика и по материалноправните въпроси. Събраните по делото доказателства не са дали основание на въззивния съд да приеме, че родителите са предали владението на процесната сграда на дъщеря си С.. Фактическата обстановка по настоящото дело не е еднаква с тази, по която е постановено решение 803/21.10.84г. по гр.д.№662/94г. на ВС, І ГО, затова е неоснователно твърдението, че двете решения си противоречат. Не е отречена и възможността да се придобие по давност сграда, отделно от мястото, върху което е построена. Прието е само, че в случая не е доказано ищцата да е установила владение върху сградата и по тази причина искът за собственост е отхвърлен за 2/8 ид.части. Отново няма идентичност между фактическата обстановка по двете дела и затова не може да се твърди противоречие на въззивното решение с решение №546 от 22.05.91г. по гр.д.№332/91г. на І ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №298 от 11.03.2010г. по гр.д.№1152/09г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: