О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 21.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.398 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
С определение №279/07.06.12г. по ч.гр.д.№398/12г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е оставена без разглеждане касационната жалба на В. В. Н. срещу решение №2939/18.05.11г. по гр.д.№9958/10г. на Софийски градски съд. Съставът на ВКС е приел, че предмет на делото са обективно съединени искове по чл.45 ЗЗД с цена на иска от 5000лв. и по чл.86 ЗЗД – за присъждане на законната лихва за забава върху главницата. Цената на всеки един от предявените искове е под 5000лв. и по правилото на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията след изменението с ДВ бр.100/2010г., постановеното решение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
Частна жалба срещу това определение е подадена от ищеца В. Н.. Той счита, че определението е неправилно, тъй като посоченото изменение на чл.280, ал.2 ГПК не се прилага в случая. Позовава се на § 25 ПЗР на ГПК /ДВ бр.100/2010г./, според който висящите производства се разглеждат по досегашния ред. В случая под „висящи производства“ следвало да се разбират тези, които са образувани пред първата инстанция преди посоченото изменение на закона. Евентуално поддържа, че под „цена на иска“ по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК следва да се разбира тази, при която е образувано делото пред първата инстанция. Тъй като в случая делото е образувано при действието на ГПК от 1952г. /отм./, приложими са разпоредбите на чл.55, ал.1, б.“а“ ГПК и чл.55, ал.3 ГПК, като цената на иска е равна на сбора от отделните искове – т.е. над 5000 лв.
Ответникът в производството И. И. В. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Първоначалната редакция на чл.280, ал.2 ГПК гласи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. С изменението на този текст /ДВ бр.100/2010г./ е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. Това изменение на ГПК влиза в сила незабавно, при отчитане на преходната разпоредба на §25 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100/2010г./, съгласно която висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящи производства“ се разбират тези, по които касационната жалба е подадена преди въпросното изменение на ГПК. За тях се отнася старото правило на чл.280, ал.2 ГПК. Не може да се възприеме виждането на жалбоподателя, че под „висящи производства“ се разбират тези, по които исковата молба е подадена преди въпросното изменение на ГПК. Измененият текст на чл.280, ал.2 ГПК се намира в главата за касационното производство, урежда допустимостта на това производство и затова промяната е свързана само с това производство, което е висящо от момента на подаване на касационната жалба, а не от момента на подаване на исковата молба. Промяната може да засегне както дела, образувани при действието на ГПК /отм./, така и дела, образувани при действието на новия ГПК, стига касационните жалби по тях да са подадени след изменението на чл.280, ал.2 ГПК.
Неоснователен е и другият довод на частния жалбоподател – че при прилагането на чл.280, ал.2 ГПК следва да се отчита и разпоредбата на чл.55, ал.3 ГПК /отм./. Действително, при определяне на цената на иска във връзка с прилагането на чл.280, ал.2 ГПК следва да се отчита обстоятелството кога е заведена исковата молба. В случай, че това е станало при действието на ГПК от 1952г. /отм./, приложима е разпоредбата на чл.55, ал.1 ГПК /отм./. Не се прилага обаче правилото на чл.55, ал.3 ГПК /отм./, според което при обективно съединени искове цената е равна на сбора от цените на отделните искове. Тази разпоредба е пряко свързана с начина на определяне на държавната такса, а не с обжалваемостта на съдебните актове, затова не може да се отчита при прилагането на чл.280, ал.2 ГПК. Отделно от това – в настоящия случай текстът на чл.55, ал.3 ГПК /отм./ не може да се приложи и поради това, че искът по чл.45 ЗЗД е съединен с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, която законна лихва не се определя по размер нито от ищеца, нито от съда, следователно тя не влияе на цената на иска по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, вр. чл.55, ал.1, б.“а“ ГПК /отм./.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №279/07.06.12г. по ч.гр.д.№398/12г. на ВКС, четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: