О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
С., 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.718 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №534 от 26.04.11г. по гр.д.№276/11г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №4427 от 17.12.10г. по гр.д.№8867/10г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от К. С. М. и Р. А. М. срещу А. Г. И. иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на реална част с площ от 474 кв.м. от ПИ с идентификатор №10135.2517.4085 по кадастралната карта на [населено място], район „Пр.“, с.о.“М. рид, Б. ч. и Д.“, местност „Б. дере“, оцветена с червен цвят на скицата на стр.29 от първоинстанционното дело.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че спорната реална част представлява неизкупената от ищците по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ част от предоставения им за ползване имот /надхвърляща придобитите от тях 600 кв.м./ и същевременно – възстановена на ответника с решение на поземлената комисия от 08.07.1994г. Прието е, че ищците не са могли да придобият по давност тази част през периода от предоставяне на ползването на имота на 15.02.1980г. до датата на предявяване на исковата молба – 15.06.10г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност върху имоти, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизане в сила на разпоредбата – т.е. от 22.11.97г. Изтеклият след тази дата срок на упражнявана фактическа власт върху спорната реална част също не може да доведе до придобиването и по давност от ищците, тъй като те не са демонстрирали по отношение на ответника собственическо отношение към вещта. Съдът се е позовал на свидетелските показания, че след реституцията ответникът е разговарял с ищците за възстановената му собственост и те са се съгласили да върнат спорната част, след индивидуализирането и с плана на новообразуваните имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея те се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: „По иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в който ищецът е владелец по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС с претенция за придобито право на собственост по чл.79, ал.1 от ЗС въз основа на изтекла давност от 1980г. до 15.06.10г., включително периода 21.11.97г. – 15.06.10г., презумпцията на чл.69, ал.1 от ЗС, законодателно действаща в полза на ищеца, прехвърля ли доказателствената тежест на ответника, който следва да опровергае презумпцията и да докаже, че у ищците не е бил налице анимус за своене“. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.І.2 на ППВС №6/74г. на ОСГК на ВС, както и на решение №91 от 02.07.10г. по т.д.№713/09г. на ВКС, второ търг.отд. и решение №1222 от 16.12.08г. по гр.д.№4794/07г. на ВКС, първо гр.отд.
Ответникът в производството А. Г. И. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос е определящ за изхода на спора по настоящото дело. Той се свежда до това следва ли съдът да се съобразява с презумпцията на чл.69, ал.1 от ЗС и чия е тежестта за опровергаването и. По този въпрос обаче въззивното решение не противоречи на посочената задължителна практика на ВС и ВКС. Макар въззивният съд да не се е позовал изрично на чл.69, ал.1 от ЗС, той е съобразил решението си с този текст и със задължителните указания по прилагането му, дадени с ППВС №6/74г. на ОСГК на ВС и на решение №91 от 02.07.10г. по т.д.№713/09г. на ВКС, второ търг.отд. Съдът е отчел това, че ищците са упражнявали фактическа власт върху спорната реална част през периода 21.11.97г. – 15.06.10г. За да не я приравни на владение, той се е позовал на показанията на свидетел на ответника, който е установил съгласието на ищците да върнат спорната част след индивидуализирането и с плана на новообразуваните имоти – т.е. с тези свидетелски показания ответникът е опровергал презумпцията на чл.69, ал.1 от ЗС. След тази уговорка между страните, ищците са се превърнали в държатели на спорната реална част. Следва да се има предвид и това, че уговорката е продиктувана от необходимостта с плана на новообразуваните имоти да се определи в коя част от предоставения за ползване имот се концентрират изкупените от ищците 600 кв.м. и коя е частта, която реално се възстановява на ответника. Преди този план, страните не биха могли да уредят доброволно отношенията си, каквато е била тяхната уговорка. Едва след влизане в сила на плана през 2008г. и неизпълнение на уговорката, ищците са демонстрирали по отношение на ответника владелчески действия върху спорната част. След този момент обаче не е изтекъл изискуемият по чл.79, ал.1 от ЗС срок за придобиване на частта по давност.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №534 от 26.04.11г. по гр.д.№276/11г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: