О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С., 04 .02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1079 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №194 от 22.04.2010г. по гр.д.№180/2010г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение №2208/22.12.09г. по гр.д.№4018/09г. на Плевенския районен съд, с което Ц. Д. и П. Д. са осъдени да предадат на М. Н., Е. П., Л. Н., И. Й. и Г. Й. на основание чл.76 от ЗС владението върху селскостопански склад-хале, построен в имот №012009 в землището на [населено място], местността “Бивш първи стопански двор”, при съседи: имот №012008, №012057 и №012058.
Въззивният съд е приел, че владението на ищците върху процесния склад е било отнето от ответниците чрез насилие на 25.06.09г., искът по чл.76 от ЗС е предявен в предвидения в закона 6 месечен срок и е основателен. Спорът между същите страни за друг склад в съседно дворно място, по който с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на ищците, е неотносим към предмета на настоящото дело. Неотносими към иска по чл.76 от ЗС са и писмените доказателства за собствеността на спорното хале, затова съдът е приел, че не следва да ги обсъжда. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпросите дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и трябва ли да се произнесе по реда на чл.194 от ГПК по оспорването на истинността на представените от страните доказателства.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
На първо място – жалбоподателите не са представили съдебна практика, която да обоснове твърдяното от тях основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
На второ място – поставените от тях въпроси не обуславят изхода на спора по конкретното дело, нито пък са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доказателствата, които въззивният съд не е обсъдил, са за собствеността на процесния имот и те не се преценяват в производството по чл.76 от ЗС. Затова необсъждането им от въззивния съд не влияе върху крайния резултат. Има и формирана трайната съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди само допустимите и относимите към спора доказателства. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика. Другият въпрос – за непроизнасянето на съда по чл.194 от ГПК може да бъде поставен само от страната, която е направила оспорването на документите. В случая такова оспорване е направила другата страна, а не жалбоподателите, затова те не могат да поставят този въпрос в производството по чл.288 от ГПК, още повече като се има предвид и това, че е оспорена истинността на неотносими към спора по чл.76 от ЗС писмени доказателства.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №194 от 22.04.2010г. по гр.д.№180/2010г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: