5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 21.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2292 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №І-44-191 от 23.05.2013г. по гр.д.№46622/2009г. на Софийски районен съд е уважен частично предявеният от М. И. Ж. срещу С. В. К., С. С. К., С. С. К. и Е. С. К. иск по чл.108 от ЗС, като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението на 46233/77240 ид.части от апартамент №80, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Със същото решение е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл.245 ЗЗД, с който С. К., С. К., С. К. и Е. К. са поискали присъждане на сумата от 3925лв., представляваща направени от тях извънредни разноски при ползването на апартамента по договор за заем за послужване.
Първоинстанционният съд е приел, че спорният апартамент е придобит в съсобственост от бащата на ищцата И. А. Ж. и от нейната баба Д. Д. Ж.. След тяхната смърт, съсобственици на апартамента са ищцата М. Ж. и нейната майка Е. Ж., като квотата на ищцата е 11558,25/19310 ид.части, установени в производство по допускане на делба между двете съсобственички. Прието е, че още след смъртта на И. Ж., настъпила през 1994г., неговата преживяла съпруга Е. и дъщеря му М. са се изнесли от процесното жилище и в него се е настанило да живее семейството на сина на Е. – С. В. К., въз основа на договор за заем за послужване. Според този договор жилището се предоставя за ползване на С. и неговото семейство докато не възникнат жилищни нужди за собствениците на апартамента. Районният съд е приел, че този договор не обвързва ищцата М., която към този момент е била на 16г., действала е лично и със съгласие на своята майка, но по отношение на въпросния договор за заем тя не е изразявала никаква воля. Но дори да се приеме, че М. е страна по заемното правоотношение, то е настъпило прекратителното условие на този договор. Жилищната нужда е възникнала и е съществувала за М. още при напускане на процесното жилище, тъй като към този момент тя не е имала собствено жилище и е заживяла с майка си първоначално на хотел, после под наем и накрая – при своята баба. През 2007г. ищцата е придобила собствено жилище, но още преди това е настъпило прекратителното условие по договора за заем за послужване. Затова предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен до размера на правата на ищцата – 11558,25/19310 или 46233/77240 ид.части от процесния апартамент. Неоснователен е насрещният иск по чл.245, ал.1 ЗЗД, тъй като от една страна липсва заемно правоотношение между ищците и ответницата, а освен това претендираните разноски не са от категорията на неотложните и необходимите.
С решение №43 от 06.01.14г. по гр.д.№11403/13г. на Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение в посочените две части. Въззивният съд е отказал да допусне нови доказателства по делото – предварителен договор от 25.09.1995г. между Е. Ж. и С. К. за покупко-продажба на описания апартамент, както и гласни доказателства за установяване на давностно владение от ответниците. Изложени са мотиви, че възражението за придобивна давност, направено във въззивната жалба, е преклудирано с изтичането на срока по чл.131 ГПК, затова не следва да се приема за разглеждане и не следва да се допускат гласни доказателства по него. Наличието на предварителен договор не е новоузнато /нововъзникнало/ обстоятелство, а самият документ е можело да бъде предсатвен и в първата инстанция по реда на чл.147, ал.1 ГПК. В съдебното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, приел е за неоснователно оплакването на жалбоподателите за необоснованост на първоинстанционния акт в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС, а в частта по насрещния иск то е валидно, допустимо и не нарушава императивни правни норми.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. К., С. К., С. К. и Е. К.. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е отстранил противоречията в мотивите на първоинстанционното решение, както и погрешния извод, че те обитават без основание процесния апартамент. Неправилен бил отказът на въззивния съд да допусне нови доказателства, които не са могли да бъдат представени в срока за отговор на исковата молба, както и свързаното с тях възражение за придобивна давност. Предварителният договор бил открит от С. К. след приключване на делото в първата инстанция, затова не е могъл да бъде представен по-рано. С този договор било предоставено и владението на апартамента от продавачката Е. Ж. на сина и С. К.. Неправилни били и изводите на съда по иска с правно основание чл.245 ЗЗД, тъй като състоянието на апартамента при заемането му от жалбоподателите е изисквало непременно ремонт, за да бъде запазен от погиване и годен за нормално ползване.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Относно приложението на чл.266, ал.2, т.1 ГПК – за новите обстоятелства и нови доказателства, които страната не е могла да представи при първоинстанционното разглеждане на делото по уважителни причини, които сочи. За допускане на доказателства за установяване на тези причини.
2. Относно приемането за разглеждане на възражение за придобивна давност, направено във въззивната жалба с твърдение за наличие на предпоставките на чл.266, ал.2, т.1 ГПК.
3. Относно приложението на чл.272 ГПК.
4. Относно характера на договора за заем за послужване и това кой може да бъде заемодател.
5. Представлява ли валидно основание за заемане на недвижим имот по силата на сключен договор за заем за послужване и този договор противопоставим ли е на собственик на имот.
6. Относно характера на разноските, направени от заемателя по договор за заем за послужване и преценката за тяхната необходимост.
Ответникът в производството М. И. Ж. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са обуславящи за изхода на делото, но по тях не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса имат връзка помежду си, тъй като жалбоподателите са свързали направеното от тях във въззивната жалба възражение за придобивна давност с твърдението за наличие на новооткрито писмено доказателство – предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент. В действителност обаче няма връзка между възражението за давност и предварителния договор. Възражението не е обвързано от каквито и да било писмени доказателства в негова подкрепа, затова би могло да се направи своевременно в срока по чл.131 ГПК, а доказването му с гласни доказателства е винаги допустимо. Предварителният договор сам по себе си не би могъл да доведе до отхвърляне на предявения срещу жалбоподателите иск по чл.108 ЗС, ето защо и на това основание неприемането му от въззивния съд не съставлява съставлява такова нарушение, което да обуслови допустимост на касационното обжалване.
По въпроса за прилагането на чл.266, ал.2, т.1 ГПК има формирана задължителна практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалавне. Отказът на въззивния съд да приеме като ново доказателство документ, който е бил известен на жалбоподателите и е бил в тяхно държане през цялото време на първоинстанционното производство, още повече, че той сам по себе си не би могъл да повлияе на изхода на правния спор, не е в нарушение на практиката на ВКС по прилагането на чл.266, ал.2, т.1 ГПК и не може да обуслови допустимост на касационното обжалавне. По въпроса за срока за предявяване на възражение за придобивна давност въззивното решение съответства на т.4 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав приема, че не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не може да се обоснове връзка на обусловеност между възражението за придобивна давност и писмените доказателства, свързани с него, т.е. това възражение може да бъде направено винаги, независимо от това дали има някакви писмени доказателства в негова подкрепа или не.
По третия въпрос, свързан с прилагането на чл.272 ГПК, също не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въззивното решение не противоречи на посочените от жалбоподателя решения по чл.290 ГПК – решение №191 от 25.07.13г. по гр.д.№63/13г. на ІІІ ГО и решение №114 от 15.05.10г. по гр.д.№4232/08г. на ІV ГО, а за решение №272 от 20.12.10г. по гр.д.№640/10г. на Поповския районен съд няма данни да е влязло в сила и затова то не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въззивният съд в настоящия случай е постановил собствени мотиви по въпросите, поставени в жалбата, при съобразяване на правилото по чл.269 ГПК, което не е било предмет на обсъждане в посочените две решения на ВКС. Освен това – най-същественото във въззивната жалба е направеното възражение за придобивна давност, както и искането за приемане на новооткрито писмено доказателство. По тези искания въззивният съд се е произнесъл с определението по чл.267 ГПК, а в решението произнасянето е само по оплакванията за недопустимост и необоснованост на първоинстанционния акт.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с основанието на насрещния иск – договор за заем за послужване. Решаващите мотиви на районния съд, възприети и от въззивния, са за липса на такъв договор между ищците С. К. и С. К. от една страна и ответницата М. Ж. от друга. Поставените въпроси не създават затруднения в съдебната практика и разглеждането им от ВКС не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Възможността да се търсят разноските за апартамента съществува и на друго правно основание, различно от заявеното в настоящия процес и отречено от двете предходни инстанции.
С оглед изхода на делото, на ответниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000лв. по договор за правна защита и съдействие от 24.03.2014г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №43 от 06.01.14г. по гр.д.№11403/13г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. В. К., С. С. К., С. С. К. и Е. С. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплатят на М. И. Ж. от [населено място] сумата от 1000лв. разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: