2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 20.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2606 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 17.10.2013г. по гр.д.№483/2013г. на Кюстендилския окръжен съд е отменено решението от 16.11.12г. по гр.д.№578/08г. на Дупнишкия районен съд, в частта, с която на съделителката Фиданка В. Й. е възложена по реда на чл.349, ал.2 ГПК паянтова жилищна сграда, построена в УПИ ХІІ-287 от кв.21 по плана на [населено място], [община] баня, и тази сграда е изнесена на публична продан.
Въззивният съд е приел, че съсобствеността върху дворното място и върху процесната паянтова жилищна сграда е възникнала през 1974г., когато И. М. Й. е дарил този имот на синовете си Д. и В., като сделката е оформена с нотариален акт. Ищците по делото са наследници на единия от синовете – Д. И. Й., а ответницата Ф. Й. е преживяла съпруга и наследник на другия син – В. И. Й.. Тъй като съсобствеността е възникнала от сделка, а не от наследяване, не е налице хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК и съответно – няма законова възможност паянтовата жилищна сграда да бъде възложена на Ф. Й..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителката И. В. Й., наследник на В. И. Й.. Жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че съсобствениците В. и Д. са починали, налице е наследствено правоприемство, което обуславя прилагането на чл.349, ал.2 ГПК. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за прилагането на чл.349, ал.2 ГПК. Позовава се на решение №378 от 03.11.11г. по гр.д.№1477/10г. на ВКС, І ГО и решение №244 от 20.06.12г. по гр.д.№302/11г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. Жалбоподателката има интерес да атакува избрания от съда способ за ликвидиране на съсобствеността, независимо от това, че самата тя не е подала искане за възлагане на спорния имот.
Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса за тълкуването и прилагането на чл.349, ал.2 ГПК, аналогичен с чл.288, ал.3 ГПК /отм./, има задължителна практика на ВКС, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тази задължителна практика се съдържа в т.8 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез публична продан. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената от жалбоподателката практика на ВКС по чл.290 ГПК. По настоящото дело съсобствеността е смесена, тъй като възниква от сделка и наследяване, затова е отказано прилагането на чл.349, ал.2 ГПК. Този извод съответства на принципното разбиране, прието в решение №378 от 03.11.11г. по гр.д.№1477/10г. на ВКС, І ГО, според което смесена е съсобствеността, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване; сделка за част от имота и наследяване и др. Хипотезата, разгледана в другото решение №244 от 20.06.12г. по гр.д.№302/11г. на ВКС, І ГО, е на съсобственост, възникнала в резултат на повече от едно наследяване. Случаят е различен от настоящия, тъй като по настоящото дело съсобствеността възниква от акта за дарение от 1974г., а не само от две последователно открити наследства.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.10.2013г. по гр.д.№483/2013г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: