О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 28.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1042 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №378 от 24.03.10г. по гр.д.№2658/09г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №3140/28.10.09г. по гр.д.№9126/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърен предявеният от Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. срещу К. Л. Ж., Г. Д. С. и Л. Г. Л. иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част от недвижим имот, находящ се в[населено място], кв.“Г.“, местност „Б.-юг“, представляващ поземлен имот №1626 по П. на СО „Б.-юг“, с площ от 1482 кв.м., при граници на спорната реална част, очертани с жълт контур на скицата на стр.217 по делото. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на А. Е. П., б.ж. на[населено място]. С решение №574 от 07.12.9198г. на ПК Варна им е било признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху нива с площ от 1 декар в местността „С. лозя“, притежавана от наследодателя им с нотариален акт №199/37г. В решението не са посочени сегашните граници на имота, а по нотариалния акт границите са: П. Е., Н. Е., Л. Г. и Т. Местафов. От своя страна бащата на ответниците Л. /Л./ С. И. е закупил от Т. М. Т. с нотариален акт №108/37г. нива от 1,2 дка в местността „С. лозя“, при съседи А. А., ?Б. Т., И. Г. и А. А.. През 1969г. Л. И. е дарил на децата си Г. С. и К. Ж., ответници в настоящото производство, по ? ид.част от същия имот, част от който е предмет на спора по настоящото дело. Както единичната, така и тройната експертиза не са могли да дадат заключение за идентичност между възстановения на ищците имот и този, който се владее от ответниците въз основа на нотариалните актове от 1937г. И 1969г. Вещите лица са се позовали на това, че в решението на поземлената комисия е посочена само местността, но не и границите на възстановения имот. С. имот №450, за който ищците твърдят, че е им е възстановен, е с площ от 1815,45 кв.м., а не 1200 кв.м., колкото са възстановени, а освен това в регистъра към ПКП този имот е записан на трето лице – П. И. Д., а в таблицата за обезщетения е посочено, че е на неидентифициран собственик. От правна страна е прието, че решението на поземлената комисия е издадено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му от 18.07.97г., съгласно която в него следва да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, а към решението да се приложи скица. Няма пречка описанието на имота да е и чрез номер по помощен кадастрален план. Решение, което не съдържа горните характеристики, не представлява годен титул за собственост. Тъй като в настоящия случай възстановеният имот не може да бъде индивидуализиран, решението няма конститутивен ефект и не може да легитимира ищците като собственици на спорния имот. Затова предявеният от тях ревандикационен иск е отхвърлен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че индивидуализацията на възстановения имот може да се извърши и чрез експертиза, а в случая по делото има данни, от които може да се направи извод за идентичност между възстановения имот и този, който се владее от ответниците. Заключението на вещите лица в частта, с която са изследвали документите за собственост на съседите на имота на техния наследодател е неясно и непълно, затова и крайният им извод, че не е налице идентичност, е неправилен. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал събиране на допълнителни доказателства по делото и затова постановеното от него решение, основано на непълната експертиза, е неправилно. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпросите: 1.Активно легитимирани ли са да предявят иск по чл.108 от ЗС ищците, които основават правата си на решение на ПК от 1998г., в което липсва индивидуализация на възстановения имот чрез номер, граници и съседи и към което не е приложена скица; 2.Поражда ли конститутивния си ефект такова решение, или с него само се признава правото на възстановяване на собствеността върху земи по §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗЗ; 3.Решението на ПК от 1998г., в което липсва индивидуализация на имота чрез номер, граници и съседи и към което не е приложена императивно изискуемата скица на имота, нищожно ли е и 4.Основателен ли е искът по чл.108 от ЗС, когато не е налице отделна самостоятелна вещ, поради липса на индивидуализиране на имота в решението на ПК, правото на собственот върху която да е предмет на защита с иск по чл.108 ЗС. Жалбоподателите считат, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, както и на влязлото в сила решение №1319 от 22.10.09г. по гр.д.№1946/08г., постановено по сходен казус. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК се поддържа и по процесуалноправния въпрос дали допуснатата от съда непълнота на доказателствата в процеса, вследствие недопуснати доказателствени искания на страните, представлява процесуално нарушение, съставляващо отменително основание. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ППВС №7/1965г. Ответницата в производството К. Л. Ж. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, а освен това е и неоснователна. Другият ответник Г. Л. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси се свеждат до това дали има конститутивно действие решение на поземлена комисия по чл.18ж, ал.1 от ПЗСПЗЗ, ако в него възстановеният в стари реални граници имот не е индивидуализиран с площ, номер и граниици и ако към него не е издадена скица. По този въпрос обжалваното решение не влиза в противоречие с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС. Тълкувателното решение дава отговор на принципния въпрос какво е действието на решенията на поземлените комисии за възстановаване на собствеността върху земеделските земи. В него не се разглежда частната хипотеза, при която решението не индивидуализира възстановения имот със сегашните му граници. Не може принципният отговор на тълкувателното решение за конститутивното действие на решенията на поземлените комисии да се пренесе и към тези от тях, които не отговарят на изискванията на закона и от които не може да се установи кой е възстановеният имот. В практиката на ВКС се приема, че когато в решението на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не са описани актуалните граници на възстановения имот, реституцията не е настъпила – в този смисъл решение №396/27.05.10г. по гр.д.№593/09г. на ВКС, І ГО. Приема се също, че по принцип в тези случаи е възможно в съдебния процес да се установи кой е възстановеният от поземлената комисия имот, стига той действително да може да бъде идентифициран от вещите лица по недвусмислен начин – в този смисъл решение по гр.д.№1889/09г. на ВКС, І ГО. По настоящото дело двете предходни инстанции са действали точно по този начин, но въпреки допуснатите единична и тройна експертиза не е установено кой имот е възстановен на ищците и дали той съвпада с имота на ответниците. От друга страна няма противоречие между влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по гр.д.№1946/07г. и обжалваното в настоящото производство решение, тъй като има различия във фактите по двете дела, обусловили различния краен резултат. Не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК и по процесуалноправния въпрос за отказа на втората инстанция да допусне искани от страните доказателства. Не във всички случаи този отказ може да се квалифицира като процесуално нарушение и съответно – като несъобразяване със съдебната практика по текстовете от ГПК, регламентиращи дейността на второинстанционния съд. В конкретния случай въззивният съд е имал основания да откаже исканата нова експертиза за индивидуализиране на възстановения имот, тъй като двете експертизи в първата инстанция са извършили задълбочено проучване, основано на всички планове и документи за собственост, включително и на съседи на наследодателя на ищците, а новите задачи целят доказване на една твърде неясна и несподелена от тройната експертиза теза за идентичност между имота на наследодателя на ищците и процесния имот. Освен това – посоченото от жалбоподателите ППВС №7/1965г. е постановено при действието на първоначалната редакция на ГПК /отм./, регламентираща производството пред втората инстанция като контролно-отменително, докато обжалваното решение е постановено при действието на измененията на ГПК /отм./ от 1997г., според които това производство е въззивно, ето защо е неудачно позоваването на това постановление на ВС.
Водим от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №378 от 24.03.10г. по гр.д.№2658/09г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: