О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
С., 13.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№972 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. С решение от 08.04.11г. по гр.д.№9179/10г. на Софийски градски съд е обезсилено решението от 12.11.09г. по гр.д.№4708/97г. на Софийския районен съд, с което допуснатият до делба имот е бил изнесен на публична продан. Въззивният съд е приел, че делбата между страните и З. Н. М. е допусната с решение от 03.11.1998г. по гр.д.№4708/97г. на Софийския районен съд и извършена с решение от 21.04.1999г., влязло в сила на 01.06.1999г. С него делбеният имот е бил възложен на З. М. на основание чл.288, ал.2 от ГПК /отм/. На 19.10.2000г. З. М. е продала имота на З. Й. Ц., а на 17.04.2002г. е починала. Оставила за свои наследници по закон съделителите Н. С. Р., В. С. Р. и Е. С. Й.. С искова молба от 20.05.02г. съделителят Н. Р. е поискал обезсилване на решението, с което имотът е бил възложен на З. М.. Обезсилването е постановено с влязло в сила решение от 31.01.05г. на основание чл.288, ал.7 от ГПК /отм./, в редакцията от ДВ бр.124/1997г.
От правна страна въззивният съд е приел, че новото решение на Софийския районен съд от 12.11.09г., с което делбеният имот е бил изнесен на публична продан, е процесуално недопустимо. Съдът не е съобразил, че З. М. се е разпоредила с делбения имот в полза на трето лице преди подаване на исковата молба по чл.288, ал.7 от ГПК. Постановените до 19.07.99г. възлагателни решения по чл.288, ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./ проявяват вещноправния си ефект с влизането им в сила. С., комуто е възложен имотът, става негов собственик от този момент. Следователно – по силата на разпоредителната сделка от 2000г. приобретателят по нея З. Ц. е станал собственик на имота. Влязлото в сила решение по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./ е възстановило висящността на делбения процес, без обаче да се възстанови съсобствеността върху имота, след като не е искано обявяване на прехвърлителната сделка за нищожна на основание чл.26 от ЗЗД или относително недействителна по чл.135 от ЗЗД. Съдът се е позовал на т.6, б.“д“ от ППВС №7/1973г., приемайки, че З. Ц. има противопоставими права по отношение на спорния имот и че той не би могъл да бъде предмет на делба. Затова решението по извършване на делбата е процесуално недопустимо. Съделителите би следвало да уредят отношенията си парично, съгласно ТР №25/69г. на ОСГК на ВС, но тъй като З. М. е починала, а останалите съделители са нейни наследници по закон, те вече са получили по наследство съответните на дяловете им суми от продажбата на имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. С. Р.. Той поддържа, че с отпадане на правата на праводателя З. М. са отпаднали и правата на правоприемника З. Ц.. Затова делбата следва да продължи и спорният имот да му бъде възложен в дял, тъй като след смъртта на З. М. за него се е породило правото да иска възлагане по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по следния въпрос: отпадат ли при обезсилване на решението за възлагане на делбен имот правата на третите лица, придобити от съделителя, на когото имотът е бил възложен. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР №53/1963г., а освен това имало противоречива съдебна практика между ТР №53/1963г. на ОСГК на ВС и ППВС №7/1973г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по следните въпроси: 1.“Има ли правно значение добросъвестността на приобретателя при преценката на отпадането на правата му“;
2.“Когато приобретателят на възложен на прехвърлителя имот наследи прехвърлителя след прехвърлителната сделка, следва ли да отпаднат правата му при предявяване на претенцията за обезсилване след наследяването, т.е. приложимо ли е в този случай правилото, установено с т.6 „д“ на ППВС №7/1973г.“ и.
4.“Следва ли съдът, обезсилил решението за възлагане, да възложи имота на другия съделител, който е поискал възлагане“.
Ответниците в производството В. С. Р. и Е. С. Й. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Основният въпрос, от който зависи изходът на делото, е дали при обезсилване на възлагателно решение по чл.288, ал.2 и 3 от ГПК /отм./, постановено до 19.07.99г., се запазват правата на третите лица, които са придобили имота в периода между възлагането и обезсилването. На този въпрос въззивният съд е отговорил в съответствие със задължителната практика на Върховния съд, отразена в т.6 „д“ на ППВС №7/1973г. Действително, в по-старата практика на Върховния съд е застъпено друго разбиране – че при обезсилване на възлагателното решение отпадат не само правата на съделителя, на който имотът е бил възложен, но и на неговия правоприемник. В този смисъл е ТР №53/1963г. Тази практика обаче, освен че не е задължителна, е изоставена с възприемане на другото становище, застъпено в т.6 „д“ на ППВС №7/1973г. Противоречието между тълкувателното решение и постановлението на ВС не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като ППВС има задължителен характер и изключва прилагането на по-старото тълкувателно решение. Приетото в т.6 „д“ на ППВС №7/1973г. се следва и в практиката на тричленни състави на ВКС – виж например решение №1164 от 23.10.08г. по гр.д.№5302/07г. па ВКС, V ГО. Обжалваното решение на въззивния съд изцяло съответства на това решение.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по останалите въпроси. Добросъвестността на третото лице, придобило имот от съделител с уважена възлагателна претенция и последващо обезсилване на възлагателното решение би имала значение само при иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД или чл.135 от ЗЗД, целящ връщането на имота в делбената маса, какъвто в случая не е предявен. Затова този въпрос не е определящ за изхода на делото, а и по него има съдебна практика, затова той не обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въпросът дали правилото на т.6 „д“ на ППВС №7/1973г. се прилага и спрямо трето лице, което е наследило праводателя си, също не е определящ по настоящото дело, тъй като в случая третото лице З. Ц. не е наследник на праводателката си З. М.. Последният въпрос също не е решаващ за изхода на делото, тъй като преди за пристъпи към ново възлагане на имота, съдът следва да се убеди, че той се е върнал в делбената маса, а в случая това условие не е налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.04.11г. по гр.д.№9179/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: