1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С., 06.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 866/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 31.05. 2010 г. по гр.д.№ 241/ 2008г. на Ботевградски районен съд, потвърдено с решение № 145 от 11.03.2011 г. по гр.д.№ 1083/ 2010 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от А. П. и Г. П. против Д. Л. Ц. за собствеността и предаване владението на недвижим имот, съставляващ парцел ХХХVІ-686 в кв.25 по плана на курорта „З.” на [населено място], с площ 1028 кв.м.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Позовават се на трите основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите, по които считат, че се е произнесъл въззивния съд, а именно че касаторите са могли да придобият правото на собственост върху процесния имот единствено чрез законосъобразно проведена реституция, както и за задължението на съда до проведе косвен съдебен контрол на представеното от ответниците решение на ОСЗ за възстановяване на имота. По втория въпрос поддържат противоречие с ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС, а по другите въпроси не представят доказателства за задължителна практика на ВКС или за наличието на противоречива практика на съдилищата. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК твърдят, че произнасянето по посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Д. Ц. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разлеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на бивш земеделски имот, който е принадлежал на наследодателя на ответниците, но след внасянето му в ТКЗС е бил продаден от последното на наследодателя на ищците. По силата на това обстоятелство ищците се считат за собственици, докато ответниците са противопоставили възстановяване на същия имот по реда на ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска съдът се е позовал на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, според която собствеността върху имоти, продадени от ТКЗС, се възстановя на първоначалните им собственици.
С оглед на тези съображения на въззивния съд, които са решаващи за крайния изход на спора, поставените от касаторите въпроси не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване. Решението е постановено в съответствие с практиката по приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, обобщена в ТР № 6/ 2006г., където е разяснено, че с тази разпоредба, без да обявява продажбите от ТКЗС за нищожни, а купувачите- за недобросъвестни, при тази колизия на права, законодателят е дал предпочитание на правата на бившите собственици на земеделската земя /преди образуване на ТКЗС/ пред тези на лицата, на които ТКЗС е продало същите имоти. Допустимо изключение е когато имотът е застроен, но в случая данните по делото са, че имотът е празен.
Макар изрично да не го е споменал, на практика възивният съд е извършил и косвен съдебен контрол спрямо решението на ОСЗ за възстановяване на имота в полза на ответниците, при което е констатирал, че то е правилно, тъй като имотът е принадлежал на наследодателя на ответниците, има характер на земеделска земя, идентичен е с имота, продаден на наследодателя на ответниците и след като не е застроен следва да им се възстанови съгласно разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. И в тази част решението е съобразено с ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС относно допустимостта и пределите на косвения съдебен контрол, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се излагат други аргументи, освен цитирането на закона, поради което и то не обосновава допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 11.03.2011 г. по гр.д.№ 1083/ 2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: