О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 31.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№837 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 10.02.2010г. по гр.д.№3297/08г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 06.06.2008г. по гр.д.№7076/06г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Л. Г. Т. срещу Т. В. С. искове по чл.109 от ЗС – да осигури достъп през УПИ ІV-80, кв.23 по плана на[населено място] до собствения на ищцата УПИ ІІІ-78 от кв.23 и да спре да и пречи да преминава през УПИ ІV-80, кв.23 по плана на[населено място].
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че със съдебна спогодба от 19.01.1974г. по гр.д.№113/74г. на С. районен съд е извършена делба на сънаследствен недвижим имот, при която праводателят на ищцата Г. А. Н. е получил дял І, представляващ УПИ ІV-80, кв.23 по плана на[населено място], а праводателят на ответницата Венаки А. Н. – дял ІV, представляващ УПИ ІV-80. В същата спогодба Венаки Н. се е задължил да остави през имота си път за преминаване до парцелите на Г. и П. Н.. Тази уговорка била спазена от Венаки Н., като през парцела му е бил прокаран асфалтиран път, осигуряващ достъп до парцела на ищцата. След неговата смърт през 2003г., ответницата преградила този път. Установено е, че двата съседни парцела по план имат достъп до улица, но реално той е трудно осъществим поради голямата денивелация на терена – 7-8 м. между нивото на улицата и нивото на земята, върху която са изградени жилищните сгради.
При тези данни от правна страна е прието, че не е установено ответницата да пречи на ищцата да използва собствения си УПИ ІІІ-78. Прието е, че към момента на сключване на съдебната спогодба от 1974г., вещни права върху чужда вещ могат да се придобият чрез правна сделка, по давност или по друг начин, но само доколкото са предвидени в закона – чл.55 от ЗС. Тъй като ЗС, както и действащият към този момент З. /отм./ не са предвиждали възможност за учредяване на вещно право на преминаване през чужд имот, това право не би могло да се придобие по давност или чрез правна сделка. Освен това – със съдебната спогодба не може да се учредява вещно право, тъй като тя не е в предвидената от закона форма на нотариален акт – чл.18 от ЗЗД. Постигнатото споразумение има характер на търпими действия, които във всеки един момент могат да бъдат преустановени от собственика на имота. Затова в полза на ищцата няма учредено право на преминаване. Ищцата има друг достъп до своя имот, поради което преустановяването на ползването на пътя през УПИ ІV-80 не е неоснователно действие, с което се смущава или ограничава правото и на собственост.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищцата Л. Г. Т.. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез съдебна спогодба.
Ответникът в производството Т. В. С. оспорва жалбата. Счита, че по поставения въпрос има съдебна практика – т.8б на ППВС №7/28.11.73г., според което със съдебната спогодба могат да се създават, изменят или погасяват правоотношения, които не са предмет на делото за делба, но когато тези действия по силата на закона трябва да се извършат в специална форма, съдебната спогодба сама по себе си не произвежда ефект, а е предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Действително, по въпроса може ли със съдебна спогодба да се учреди право на преминаване през чужд недвижим имот няма съдебна практика. Има обаче задължителна практика на Върховния съд за действието на съдебната спогодба – ППВС №7/28.11.73г. Както правилно е посочил ответникът в производството, в това постановление изрично е указано, че когато със съдебната спогодба се създават, изменят или погасяват правоотношения, които не са предмет на делото за делба, те следва да се извършат в специалната форма, предвидена за тях в закона. По този начин, макар да няма изрична съдебна практика по поставения от жалбоподателя въпрос, неговото разрешаване следва от приетото в т.8 на – т.8б на ППВС №7/28.11.73г., с което въззивният съд се е съобразил, приемайки, че съдебната спогодба от 1974г. не учредява валидно право на преминаване през имота на съделителя Венаки Н., тъй като това вещно право не е учредено в предвидената форма по чл.18 от ЗЗД.
Нещо повече – обжалваното съдебно решение е съобразено с практиката на ВС и ВКС– решение №414/13.02.60г. по гр.д.№9494/59г. ІІ ГО, решение №73 от 14.01.1974г. по гр.д.№1979/73г. на І ГО, решение №1493/17.08.99г. по гр.д.№228/99г. на ІV ГО, че при действието на ЗПИНМ /отм./ и З. /отм./ не е предвидено право на преминаване през чужд урегулиран парцел, затова то не може да се придобие чрез правна сделка, по давност или по друг начин.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.02.2010г. по гр.д.№3297/08г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: