3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 17.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№940 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №230 от 08.11.13г. по гр.д.№419/13г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение №137 от 28.06.13г. по гр.д.№557/12г. на Троянския районен съд, с което е бил уважен предявеният от М. П. Р. и Т. П. Р. срещу П. С. В. и Л. С. В. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР.
Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на спорните 6 кв.м., които по единствения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1965 г. попадат в техния парцел ІХ-133. В новия кадастрален план от 2000г. и в кадастралната карта от 2007г. тези 6кв.м. неправилно са заснети като част от съседния имот на ответниците – ПИ с идентификатор 731.509.182, а по З. от 1965г. – парцел VІІІ-147. Налице е грешка в кадастралния план от 2000г. и в кадастралната карта, която следва да се отстрани по административен ред.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. Те считат, че кадастралният план от 2000г. не е предмет на спора, а доказателство по делото, затова съдът не можел да констатира грешка в този план. Грешка в плана от 2000г. няма, нито е допустимо да се установява в това производство. Освен това съдът не обсъдил протокол №9/19.05.76г. и нот.акт №116/76г., с които жалбоподателят П. В. е закупил имот с идентификатор 731.509.182, към който са били придадени спорните 6 кв.м.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следното изявление: „При постановяване на решението си Л. е разширил приложното поле на чл.53, ал.2 ЗКИР, като е приел в рамките на процеса наличието на грешка в кадастрален план, приет преди влизане в сила на ЗКИР и така е постановил своя акт. В случая не е приложен точно чл.53, ал.2 ЗКИР, съдът няма право да приема наличието на грешка в кадастрален план на [населено място], приет през 2000г. и така да формира съдебно решение”.
Поддържа се, че въззивното решение противоречи на решение №48 от 14.05.12г. по гр.д.№447/11г. на ВКС, ІV ГО и решение №1022/17.03.2010г. по гр.д.№447/11г. на ВКС, І ГО, без обаче да се сочи по кой правен въпрос.
Ответниците в производството М. П. Р. и Т. П. Р. оспорват жалбата. Считат, че няма основание за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението към жалбата не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочено е само оплакване за неправилно приложение на чл.53, ал.2 ЗКИР. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят е този, който следва да формулира правните въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване, като ВКС няма правомощия да стори това вместо него. Дори да се приеме, че се поставя въпроса какво е приложното поле на чл.53, ал.2 ЗКИР, по този въпрос има формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и затова не е налице условието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Грешка може да се търси не само в кадастрален план, приет при действието на ЗКИР, но и в предходни планове, които не отразяват вярно границите на поземлените имоти съобразно правото на собственост върху тях. В случая такава грешка е налице както в кадастрален план от 2000г., така и в кадастрална карта от 2007г. и тази грешка е установена от въззивния съд при обсъждане на заключението на вещото лице и при съобразяване на документите за собственост на страните.
Липсата на правен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК също препятства възможността за допускане на касационно обжалване, тъй като не е ясно какво сравнение следва да се извърши между обжалваното въззивно решение и посочените от жалбоподателите решения на ВКС. С първото решение №48 от 14.05.12г. по гр.д.№447/11г. на ВКС, ІV ГО съдът е разсъждавал върху въпроса как се преценяват противоречиви свидетелски показания. По настоящото дело съдът е посочил, че кредитира показанията на онези от свидетелите, които са логични и съответстват на останалия доказателствен материал. Този извод не противоречи на приетото в посоченото решение на ВКС. Решение №1022/17.03.2010г. по гр.д.№447/11г. на ВКС, І ГО е постановено по иск с правно основание чл.108 и чл.109а ЗС. Прието е, че съществува спор за материално право, който следва предварително да се разреши по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР. В настоящия случай не са предявявани искове по чл.108 и чл.109а ЗС и изобщо проблематиката по настоящото дело няма нищо общо с въпросите, които е разгледал ВКС в посоченото решение, затова не може да има и противоречие между двете решения.
В обобщение – не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 450лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №230 от 08.11.13г. по гр.д.№419/13г. на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. В. и Л. С. В. от [населено място], [улица] да заплатят на М. П. Р. и Т. П. Р. от [населено място], [улица], сумата от 450 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: