5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 16.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2960 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №36 от 24.02.15г. по гр.д.№4/2015г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение №116 от 10.11.14г. по гр.д.№237/14г. на Момчилградския районен съд, с което ответникът С. С. А. е осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия спрямо недвижим имот на ищеца М. С. Д., представляващ „Сладкарница” със застроена площ от 59,40 кв.м., разположен в средната част на едноетажна масивна сграда-магазин, изграден в УПИ VІІ, кв.21 по ПУП на [населено място], [община], като премахне за своя сметка неправомерно поставения от него ключ на външната врата на входното антре на сградата и осигури постоянен достъп до имота на ищеца.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни търговски обекти, намиращи се в едноетажна сграда, като ищецът е собственик на самостоятелен обект №2 – сладкарница, а ответникът – на обекти №3 и №4 – стая за инкасатора-офис и магазин за хранителни стоки. Прието е, че сградата се намира в режим на етажна собственост, а процесното входно антре представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че антрето влиза в квадратурата на стаята за инкасатора и е негова собственост. Съдът се е позовал на нотариалните актове, с които страните са закупили имотите си, във всеки от които входното общо антре фигурира при описанието на продавания обект. Прието е също, че чрез поставяне на ключ от външната страна на вратата на входното антре се препятства достъпът на ищеца до собствения му обект. Това действие е прието за неоснователно, поради което е уважен предявеният иск о чл.109 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника С. С. А..
Жалбоподателят поддържа, че с нищо не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху сладкарницата, тъй като тя има и друг вход, от друго място. Счита процесното антре за своя собственост, а не за обща част на сградата. Антрето фигурирало в нотариалния акт, с който е закупил магазина и стаята за инкасатора, фигурирало и във фактурата, с която е платил цената на обектите, а освен това площта на антрето била част от общата площ на стаята за инкасатора според заключението на вещото лице.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е пречка за използване на имота на ищеца, изразяваща се в липса на достъп, при положение, че същият е със статут на самостоятелно обособен с отделен вход, годен да го обслужва и при положение, че имотът функционира съобразно предназначението си. Чия е доказателствената тежест в процеса в тази насока и чрез какви средства.
2. При хипотезата, ако е налице пречка, то кому е разпределена доказателствената тежест в процеса и необходимо ли е ищецът по чл.109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
3. Следва ли ищецът винаги да доказва кумулативните предпоставки на чл.109 ЗС, а именно – че е налице пречка да упражнява правото си, че от страна на ответника са налице действия, увреждащи ищеца, както и че тези действия са неоснователни, за да основателен искът по чл.109 ЗС.
4. Само неоснователните действия ли са такива от категорията предмет на петиторна защита по чл.109 ЗС., респ. всяко действие ли може да бъде предмет на петиторна защита или само такова, което е неоснователно и създава пречки, по-големи от обикновените и чия е доказателствената тежест в процеса, установяваща наличието на такива неоснователни действия. Недоказването на тези обстоятелства обуславя ли неоснователност и недоказаност на иска.
5. Следва ли искът по чл.109 ЗС да бъде уважен, ако ищецът не е доказал твърденията си, както и не е посочил в исковата си молба конкретните действия на ответника, които увреждат неговите права.
6. Допустим и основателен ли е искът по чл.109 ЗС, ако ищецът в исковата си молба не сочи конкретните действия на ответника, накърняващи неговите права и в какво се изразяват те като фактическо действие.
7. В режим на ЕС ли са обектите на съсобствениците, които са част от сграда с търговско предназначение /нежилищна/.
8. В режим на ЕС ли са самостоятелно обособените обекти, характеризиращи се с площ и граници, ако са част от сграда с търговско предназначение /нежилищна/. Самостоятелно обособен обект, характеризиращ се с площ и граници, който е собственост на една от страните, представлява ли обща част от сградата или е изключителна собственост на притежателя му и приложима ли е при тази хипотеза разпоредбата на чл.38 ЗС.
Ответникът в производството М. С. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Определящите правни въпроси по настоящото дело са два – 1. за статута на входно антре, което фигурира в нотариалните актове на всеки един от собствениците на отделни обекти в сградата, ако достъпът до тях се осъществява през това антре и 2. заключването на входното антре от единия собственик представлява ли за другия пречка по смисъла на чл.109, след като той има достъп до своя обект през друг вход и обектът му функционира според предназначението си.
Въззивният съд е дал отговори на тези въпроси в съответствие със закона и с практиката на ВКС по прилагането му, ето защо не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. След като в една сграда отделни обекти принадлежат на различни собственици, тя е в режим на етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС и съдебната практика по прилагането му. Без значение е видът на отделните обекти – жилищни или с търговско предназначение. Входното антре, което осигурява достъп до обекти с различни собственици има статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС и съдебната практика по прилагането му. Допустимо е една обща част да промени предназначението си и да се превърне в самостоятелен обект или да бъде присъединена като част от самостоятелен обект в сградата, но това трябва да стане в съответствие със съгласието на етажните собственици. – решение №894 от 14.09.11г. по гр.д.№1079/09г. на ВКС, І ГО. Етажната собственост може да се учреди и с актове на разпореждане на едноличния собственик на сградата, с които отделни обекти стават собственост на различни лица. Такава е и хипотезата по настоящото дело. Когато с такива актове едно входно антре е продадено на различни собственици като „общо входно антре” /както е в настоящия случай/, то придобива статут на обща част, независимо от това дали собствениците имат достъп до своите обекти и през други входове. Решаваща е продажбата на антрето и по двата нотариални акта, а не обстоятелството, че неправилно в нотариалния акт на ответника то е включено в площта на собствения му обект – стая за инкасатора. Заключването на такова общо антре от единия собственик представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, което обуславя уважаване на предявения негаторен иск /виж например решение №2676/29.11.2005г. по гр.д.№1857/04г. на ВКС, ІV ГО, което има за предмет заключването на входна врата за стълбището на жилищна сграда/. Достатъчно е в исковата молба по чл.109 ЗС да се опишат най-общо действията, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като например поставянето на ключ на входната врата на общото антре, както е в настоящия случай.
Посочените от жалбоподателя решения на ВКС не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване. Решение №942 от 07.11.2008г. по гр.д.№3426/2007г. на ВКС, І ГО е по спор за премахване на пристройка в съседен имот, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Разликата във фактите по това дело и настоящия спор обуславя и различните правни въпроси, които стоят по тези дела, а оттук – невъзможността за противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това се отнася и за другите решения, които жалбоподателят е посочил. Решение №163 от 04.06.2012г. по гр.д.№656/2011г. на ВКС, ІІ ГО е по иск за възстановяване на съществувала в миналото обща част на сградата – вход откъм улицата, който е била премахнат след одържавяване на сградата и чието възстановяване се иска след реституцията и. Решение №87 от 23.03.2012г. по гр.д.№610/11г. на ВКС, І ГО дава отговор на въпросите дали е допустимо съдът да постанови спиране на строителство, което е разрешено с влязло в сила разрешение за строеж и може ли гражданският съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен проект. Общите указания на съда, че ищецът трябва да докаже по предявения иск по чл.109 ЗС извършването на конкретното неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост, важат и по настоящото дело. В настоящия случай поставянето от ответника на ключ на вратата на общото входно антре представлява такова неоснователно действие, тъй като препятства достъпа на ищеца до собствения му обект през това общо антре. Тълкувателно решение №34/15.08.1983г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС и решение №332 от 06.07.2010г. по гр.д.№633/2009г. на ВКС, ІІ ГО, третират въпроса за подпокривното пространство като обща част на сградата и не разглеждат правни въпроси, каквито възникват по настоящото дело. И на последно място – не са налице условията за спиране на настоящото дело до произнасяне на ВКС с ТР №4/2014г., тъй като то засяга по-общ въпрос за доказване на неоснователните действия по чл.109 ЗС, който не възниква по настоящото дело, доколкото в случая поставянето на ключ на общата входна врата е установено по несъмнен начин.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 800лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №36 от 24.02.15г. по гр.д.№4/2015г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. С. А. от [населено място], [община], област К. да заплати на М. С. Д. от [населено място], [улица] сумата от 800лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: