3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София,30.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3096 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.1 ГПК.
С определение №343 от 13.03.14г. по ч.гр.д.№93/14г. на Смолянския окръжен съд е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо възражението на В. С. Б. по чл.423 ГПК срещу издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №433/22.07.13г. по ч.гр.д.№805/13г. на Смолянския районен съд.
Окръжният съд е приел, че срещу солидарните длъжници Н. З. К. и В. С. Б. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Тази заповед е връчена на В. С. Б. на 24.07.13г., като върху съобщението е отбелязано, че „В. Б. отказва да получи призовката”. Правилно районният съд е приел, че съобщението следва да се счита за редовно връчено, но действителното основание за това е чл.44, ал.1 ГПК, при отказ да се приеме съобщението, а не чл.41, ал.1 ГПК, както е посочил районният съд. Неоснователно е възражението на В. Б., че съобщението не му е връчено редовно; че той е имал основание да откаже получаването му, тъй като е видял, че адресатът е друг – В. С. Б., докато той е В. С. Б.. Съдът се е позовал на личната карта на В. Б., в която е вписан постоянният му адрес – [населено място], [улица], същият, на който е изпратено и връчено съобщението. Позовал се е и на договора за поръчителство, в който като поръчител на Н. З. К. е вписан В. С. Б., с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място], [улица]. Позовал се е и на обстоятелството, че във възражението В. Б. не е направил оспорване, че е страна по договора за поръчителство, както и на съвпадението на неговото ЕГН и адрес с тези, вписани в договора за поръчителство. Направен е извод за несъстоятелност на твърдението, че В. Б. е помислил, че съобщението се отнася за друго лице и затова е отказал да го получи. След като това съобщение е редовно връчено на 24.07.13г., на тази дата В. Б. е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение. Едномесечният срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК е изтекъл на 26.08.13г., а възражението е подадено на 14.01.14г., поради което то се явява просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане.
Частна жалба срещу определението на Смолянския окръжен съд е подадена от В. С. Б.. Той счита, че окръжният съд не може да изземва функциите на районния и вместо него да посочва правилната разпоредба, при която следва да се счита, че съобщението е връчено. Отново се позовава на обстоятелството, че в съобщението за издадената заповед за изпълнение е вписано име на друго лице – В. С. Б.. Отговорността за неправилното оформяне на съобщението не следвало да се поема от него и той да търпи последиците от недобросъвестното поведение на самия заявител. Било нарушено и изискването на чл.44, ал.1, изр.2 – връчителят да отбележи качеството на лицето, на което връчва съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му. Окръжният съд не се произнесъл по направеното във възражението оплакване за нищожност на заповедта за изпълнение, тъй като тя била издадена срещу лице, Н. З. К., което не живее в страната. Жалбоподателят имал право да направи такова възражение за нищожност, тъй като бил необходим другар на солидарния длъжник Н. К..
Ответникът в производството В. „П.” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу преграждащо определение на Смолянския окръжен съд, което подлежи на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по други съображения, различни от изложените в нея.
Срокът за подаване на възражение по чл.423 ГПК е едномесечен, считано от датата на узнаването на заповедта за изпълнение. Окръжният съд е длъжен да следи за спазването на този едномесечен срок, като изхожда от твърденията в подаденото възражение и писмените доказателства по делото, от които може да се направи извод за действителния момент на узнаване на заповедта. Когато възражението по чл.423 ГПК се основава на твърдения, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена поради нарушаване на конкретни текстове от ГПК във връзка с връчване на съобщенията, преценката на съда дали са спазени или са нарушени съответните текстове в глава VІ, раздел І ГПК е въпрос на основателност на възражението по чл.423 ГПК, а не на неговата допустимост. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение №397 от 06.06.13г. по ч.т.д.№2327/13г. на ВКС, І ТО, определение №125 от 10.02.11г. по ч.т.д.№22/11г. на ВКС, І ТО.
В настоящия случай възражението по чл.423 ГПК се основава на твърдения, че заповедта за изпълнение била нередовно връчена на В. Б. поради допуснато нарушение на чл.44, ал.1, изр.2 ГПК. По това твърдение окръжният съд следва да се произнесе по същество, а не във връзка с преценката за допустимостта на възражението по чл.423 ГПК. Молителят е свързал датата на узнаване на заповедта за изпълнение с получената от него покана за доброволно изпълнение /която също е адресирана до В. С. Б./. На горния десен ъгъл от представеното по делото копие от тази покана е отбелязана дата на получаване на поканата на 07.01.2014г. Други данни за по-ранно узнаване на заповедта за изпълнение по делото няма. Затова спазването на едномесечния срок по чл.423 ГПК следва да се свърже с тази дата, а не с отбелязаната дата на връчването на съобщението за заповедта за изпълнение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №343 от 13.03.2014г. по ч.гр.д.№93/14г. на Смолянския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Смолянския окръжен съд за произнасяне по възражението по чл.423 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: