О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 25.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№36 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №6032 от 28.08.12г. по гр.д.№12272/11г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 16.06.11г. по гр.д.№23819/10г. на Софийски районен съд, с което е била допусната делба на неурегулиран поземлен имот находящ се в [населено място], местността „О. купел”.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на процесния имот. Ищецът [фирма] е придобил собствеността на идеални части от имота посредством покупко-продажба, оформена с нотариален акт №10/2006г. Неоснователно е възражението на ответниците Л. Т. и С. В., че тази продажба е относително недействителна по отношение на тях, тъй като не са били спазени изискванията на чл.33, ал.1 ЗС. Продажбата на идеална част от съсобствен недвижим имот на трето лице, когато не е била предложена на останалите съсобственици за изкупуване, не е недействителна. В този случай се поражда само правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС и ако то не бъде упражнено в предвидения от закона двумесечен срок, продажбата запазва своите правни последици. Ако тя беше нищожна, не би могло да има и придобиване на права в производството по изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Л. Т. и С. В.. Те считат, че обжалваното решение е постановено при погрешно прилагане на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗС. Според тях императивният характер на чл.33, ал.1 ЗС обуславя нищожността на договора, извършен в нарушение на тази разпоредба. Възможността за изкупуване, предвидена в чл.33, ал.2 ЗС, е свързана само с хипотезата на неистинност на декларацията по чл.33, ал.1 ЗС или на при привидност на уговорените условия. Ако пред нотариуса изобщо не е била представена декларация по чл.33, ал.1 ЗС, сделката е нищожна.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Недействителна ли е, в частност относително недействителна ли е сделка на покупко-продажба, извършена при неизпълнение на изискванията на ал.1 на чл.33 ЗС – за връчване на покана за изкупуване до съсобствениците и за представяне на декларация за заявен от тях отказ да придобият при условията, поставени в нея;
1.1. Искът за ретракт ли е единственото предвидено в закона средство за защита на интереса на засегнатия от продажбата съсобственик, в случаите на пълно неизпълнение на изискванията на ал.1 на чл.33 ЗС.
1.2. Допустим ли е изобщо искът по ал.2 на чл.33 ЗС и дава ли основание съпоставката на съдържанието и тълкуването на двете разпоредби на чл.33 ЗС за извод, че искът е допустим и при нарушаване на изискванията на ал.1.
1.3. За да се приеме, че е налице редовно връчена покана по чл.33, ал.1 ЗС, следва ли тя да съдържа указание за размер на цената на предлаганата за изкупуване идеална част.
1.4. Как съдът, сезиран с иск по чл.33, ал.2 ЗС, преценява привидността на условията на договора за покупко-продажба на идеална част, сключен при отсъствие на отправена според изискванията на ал.1 на чл.33 ЗС покана и как определя цената на изкупуване в тази хипотеза.
1.5.При пълно неизпълнение на задълженията на продаващия съсобственик на изискванията на чл.33, ал.1 ЗС, как се реализира правото по ал.2 и как съдът извършва преценка за спазването на срока за предявяване на иска.
По основния въпрос според жалбоподателите има противоречива съдебна практика, изразена в определение №1422/29.06.12г. по гр.д.№1523/12г. на САС; решение по гр.д.№5430/07г. на ВКС, ІІ ГО; решение по гр.д.№3511/07г. на ВКС, ІІІ ГО; решение по гр.д.№1950/08г. на ВКС, ІІ ГО и др.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа поради виждането на жалбоподателите, че практиката на ВКС по чл.33 ЗС е неправилна и се нуждае от промяна в указания от тях смисъл, а освен това следвало да се даде и изричен отговор на подвъпросите, поставени от тях в изложението.
Ответникът в производството – [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Основният въпрос, който се поставя в изложението към касационната жалба, е за това дали е нищожна продажбата на идеална част от съсобствен недвижим имот, извършена в полза на трето лице при
нарушение на изискванията на чл.33, ал.1 ЗС. Въпросът е относим към спора по настоящото дело, с оглед направеното от ответниците възражение за недействителност на покупко-продажбата по нотариален акт №10/2006г., от която черпи права ищецът [фирма]. По този въпрос обаче има формирана трайна практика на ВКС, която настоящият състав приема за правилна, поради което не се налага изменението и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите въпроси, съдържащи се в изложението към жалбата, не са определящи за изхода на спора по настоящото дело, тъй като то е за делба, а не за изкупуване на идеална част от съсобствен недвижим имот по реда на чл.33, ал.2 ЗС. Независимо от това, на всички поставени въпроси има даден отговор в практиката на ВКС по чл.33, ал.2 ЗС, затова и по тази причина не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържаното от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК също не е налице. Определението на САС по гр.д.№1523/12г. съдържа произнасяне по друг въпрос – дали има връзка на преюдициалност между иск за собственост на идеални части от недвижим имот и иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на тези идеални части. Приетото от съда в мотивите, че са относително недействителни продажбите, извършени в нарушение на чл.33, ал.1 ЗС, не представлява същинско произнасяне по поставения въпрос, което да даде основание да се приеме наличието на противоречива практика като основание за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6032 от 28.08.12г. по гр.д.№12272/11г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: