О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 12.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1327 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №2075 от 15.12.12г. по ч.гр.д.№1535/12г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено определение №3378 от 15.11.12г. по гр.д.№3199/12г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по иска на А. М. К. срещу Пловдивския административен съд и срещу Върховния административен съд за причинени имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че ищецът не е изпълнил в срок указанията за отстраняване недостатъците на исковата молба.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от А. К.. Той поддържа, че исковата му молба е била редовна и неправилно е оставена без движение от съда, а след това неправилно производството по нея е било прекратено. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали са били налице предпоставките на закона за прекратяване на производството по предявения от него иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване прекратително определение на съда. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият състав приема следното:
А. К. е провел успешно административно производство за отмяна на заповед № ПЮ-03-287/12.02.2008г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”-П., с която на основание чл.32, ал.2, т.1 ППЗСП са прекратени социалните му помощи. С решение №198 от 10.02.11г. по адм.д.№537/2008г. на Пловдивския административен съд частично е уважен предявеният от А. К. иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като Агенция „Социално подпомагане” София е осъдена да му заплати сумата от 36,30лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от незаконната заповед. Искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 254,10лв. Изцяло е отхвърлен искът за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Решението на Пловдивския административен съд е потвърдено с решение №10199 от 07.07.11г. по адм.д.№5989/11г. на ВАС.
През 2012г. А. К. е предявил срещу Пловдивския административен съд и срещу Върховния административен съд искове съответно за сумите 120 100лв. срещу първия ответник и 180 154 лв. срещу втория. Не е изложил обстоятелствата, на които е основал тези искове, поради което Пловдивският окръжен съд е оставил исковата молба без движение. Освен това съдът е преценил, че в случая не се касае за искове по чл.1 или чл.2 ЗОДОВ, поради което е указал на ищеца да внесе 4% държавна такса върху цената на исковете. Въпреки двете последващи молби, А. К. не е отстранил недостатъците на исковата молба, поради което Пловдивският окръжен съд е прекратил производството по нея, а Пловдивският апелативен съд е потвърдил прекратителното определение.
Правният въпрос, който се поставя в настоящото производство по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1 ГПК, е за това дали е редовна исковата молба и следвало ли е да бъде прекратено производството по нея. В по-общ план правният въпрос е за изискванията за редовност на исковата молба и последиците от неотстраняване на недостатъците и. По този въпрос обаче има формирана трайна практика на ВКС, затова не е налице условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В настоящия случай ищецът не е посочил кое е противоправното поведение на Пловдивския административен съд и на Върховния административен съд, което му е причинило имуществени и неимуществени вреди. В исковата му молба липсва основанието на иска, поради което тя правилно е била оставена без движение. Дори да се приеме, че вредите на К. произтичат от решенията по адм.д.№537/2008г. на Пловдивския административен съд и решение №10199 от 07.07.11г. по адм.д.№5989/11г. на ВАС, които той счита за неправилни и това според него е противоправното поведение на ответниците, то пак исковата молба е била нередовна, тъй като исковете са по чл.49 ЗЗД, а не по чл.1 или чл.2 ЗОДОВ и за тях се дължи внасяне на държавна такса, която ищецът не е внесъл, въпреки дадените от съда указания. Ето защо правилно двете предходни инстанции са постановили прекратителни определения по нередовната искова молба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2075 от 15.12.12г. по ч.гр.д.№1535/12г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: