О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 21.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№5056 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №10302 от 18.05.2015г. по ч.гр.д.№3389/15г. на Софийски градски съд е потвърдено определението от 20.11.14г. по гр.д.№52794/13г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отказано на ищцата И. П. П.-Ц. да бъде освободена от държавна такса до размер на сумата от 1200лв.
Въззивният съд е приел, че държавната такса по предявените от И. П.-Ц. множество искове по чл.108 ЗС, алтернативно съединени с чл.59 ЗЗД, възлиза на 7424лв. Първоинстанционният съд е освободил ищцата на основание чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса за разликата над 1200 лв. до 7424лв., но е отказал пълното освобождаване. Предвид данните по подадената от ищцата декларация за гражданско и материално състояние, това определение е правилно. Ищцата притежава идеални части от недвижими имоти в България, от които би могла да получава граждански плодове, а на съпруга и е отпусната социална помощ във Франция, възлизаща на 2200 лв. месечно. Ищцата е трудоспособна, няма данни да е във влошено здравословно състояние, затова правилно е отказано пълното и освобождаване от внасяне на държавна такса по предявените от нея искове.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от И. П. П.-Ц..
Жалбоподателката поддържа, че тя живее със семейството си постоянно в П.. Отпуснатата на съпруга и социална помощ като безработен покрива само най-належащите нужди за наем, консумативи и храна, но не е достатъчна за заплащането на държавна такса. Съдът не зачел това обстоятелство, както и данните по декларацията, че тя не получава доходи от притежаваните от нея идеални части от наследствени имоти в България.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Възможността ищцата да реализира доходи от граждански плодове от притежаваните от нея по наследство недвижими имоти основание ли е да бъде постановен частичен отказ от освобождаване от държавна такса, при положение, че тя декларира, че не получава доходи в България.
2. Получаваните минимални средства за социална сигурност от съпруга и във Франция представляват ли доход по смисъла на чл.83, ал.2, т.1 ГПК.
По първия въпрос въззивното определение влизало в противоречие с практиката на ВКС – определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д.№230/11г. на ВКС, ІІ ТО и определение №601/22.11.12г. по ч.гр.д.№562/12г. на ВКС, І ГО, а по втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Освобождаването от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК е винаги въпрос на конкретна преценка на обстоятелствата по делото. Трудно може да се направи обобщение, което да е приложимо по всички дела. Именно по тази причина няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС.
В определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д.№230/11г. на ВКС, ІІ ТО, е прието, че е недопустимо съдът да откаже освобождаване от държани такси и разноски поради предположение за доходи, които молителят е реализирал в предходни периоди. Подчертано е, че преценката на съда следва да се основава на имущественото състояние на молителя към момента на искането, а не на предположения за бъдещи доходи от продажба на недвижим имот. Тези изводи не противоречат на обжалваното въззивно определение, което изхожда от действителното имуществено състояние на молителката според подадената от нея декларация и не прави предположения за нейни минали и бъдещи доходи. От друга страна наличието на имущество, от което могат да се реализират доходи, винаги се е отчитало при преценката по чл.83, ал.2 ГПК /определение 849/26.11.14г. по гр.д.№6521/14г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №179 от 04.05.12г. по ч.гр.д.№157/12г. на ВКС, ІІ ГО, определение №624/27.12.11г. по ч.гр.д.№495/11г. на ВКС, ІІ ГО и др./, както е сторено и в настоящия случай от въззивния съд. В другото определение №601/22.11.12г. по ч.гр.д.№562/12г. на ВКС, І ГО, на което се позовава жалбоподателката, съдът е постановил освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, съобразявайки получаваната минимална пенсия за инвалидност от 123 лв., но също и липсата на притежавано собствено недвижимо имущество, както и доходи по трудово правоотношение, акции, дялове от дружества и парични влогове. Разликата в обстоятелствата по двете дела води до разлика и в резултата. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като минималната социална помощ на съпруга на ищцата не е единственият фактор, който е определил извода на съда по чл.83, ал.2 ГПК в настоящия случай.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №10302 от 18.05.2015г. по ч.гр.д.№3389/15г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: