О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
С. 24.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4552 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С протоколно определение от 28.01.14г. по в.гр.д.№2365/12г. на Варненския окръжен съд е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№3392/13г. на Варненския окръжен съд. Прието е, че по-късно заведеното дело, образувано по установителен иск за собственост на апартамент №3 /мезонет/, находящ се в сградата на [улица] [населено място], е преюдициално по отношение на висящия спор за делба на същия апартамент.
Частни жалби срещу определението на окръжния съд са подадени от съделителите П. П. С. и Л. Х. С.. Жалбоподателите считат, че спорът за собственост на процесния апартамент следва да се разреши в първата фаза на делбеното производство, а не в отделен процес по установителен иск за собственост.
Ответниците в производството Ж. К. Ж., К. К. Ж. и С. Ж. Ж. оспорват жалбите. Поддържат становището си, че искът за собственост на апартамента следва да се разгледа отделно в друг процес, тъй като едва след решението на ВКС по делото за делба за първи път се дават указания за конституиране на държавата като съделител за този имот. Считат, че не може спорът за наличието или липсата на права на държавата в делбения имот да започне за първи път във въззивната инстанция, при това при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС. По този начин няма да бъде осигурено изискването за триинстанционност на производството по този спор.
Новоконституираният ответник – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, не оспорва жалбите. Счита, че не са налице условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делбеното производство.
Останалите съделители не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че частните жалби са процесуално допустими, тъй като са насочени срещу преграждащо определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледани по същество, жалбите са основателни.
Обстоятелствата по делото са следните:
През 2001 г. във Варненския районен съд е заведен иск за делба на четири апартамента, находящи се в [населено място], в сградата на [улица], включително спорният мезонет №3. Ищците П. П. С. и Н. П. С. /починал в хода на процеса и заместен от своя брат П. С./ са заявили, че като притежатели на 5/6 ид.части от правото на надстрояване на съществуващите в имота сгради са станали собственици и на съответните 5/6 ид.части от надстроените апартаменти, описани в исковата молба. Държавата не е могла да придобие 68 % от правото на надстрояване при протеклото през 1988г. отчуждително производство, тъй като 5/6 от това право принадлежало на ищците, а не на лицата, посочени в отчуждителната заповед. Затова лицата, на които е отстъпено от държавата право на надстрояване за процесните апартаменти не са станали техни изключителни собственици, а притежават само идеална част от тях. Делбата на апартаментите следва да се допусне между ищците от една страна и тези лица и правоприемниците им, които са носители на другата 1/6 ид.част от правото на надстрояване.
Първоинстанционният съд е изключил от предмета на делбата единия от процесните апартаменти, а по отношение на останалите три, включително и за мезонет №3, е приел, че са построени извън рамките на първоначалния архитектурен проект, по който е проведено отчуждителното производство и прехвърлянето от държавата на правото на надстрояване. По приращение те са станали собственост на собствениците на дворното място, между които е допусната и делбата им.
В. съд е потвърдил решението на първата инстанция по отношение на изключения от делбата апартамент. Отхвърлил е иска за делба на мезонет №3 като е приел, че двете му нива се вместват изцяло в обема на първоначалните апартаменти №3 и №4, за които държавата е отстъпила право на надстрояване на лицата Т. Т. и В. Ш.. Приел е, че отчуждителното производство представлява първично придобивно основание за държавата, тя е станала собственик на отчужденото право на надстрояване, затова е могла да го прехвърли валидно на трети лица. За другите два апартамента въззивният съд е изключил от делбата само част от лицата, посочени в първоинстанционното решение и съответно е коригирал квотите на съсобственост.
Върховният касационен съд е променил въззивното решение само по отношение на мезонет №3. Той е приел, че по отношение на неотчуждените 32 % ид.части от правото на надстрояване, както за 18,96%, за които отчуждаването от наследодателя на ищците е било отменено, държавата не е придобила права. Носители на правото на надстрояване за тези 50,96% ид.части са ищците, а след смъртта на Н. П. – само ищецът П. П.. М. е вещ, различна от тази по първоначалните архитектурни проекти, по които е извършвано отчуждаването и отстъпването на правото на надстрояване, затова и правоприемниците на това право на надстрояване не притежават собственост в мезонета. Делбата му следва да се допусне между държавата и П. П.. По тези съображения въззивното решение е отменено по отношение на мезонета и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция с указание да се конституира държавата като съделител.
При новото разглеждане на делото част от ответниците в делбеното производство – Ж. К. Ж., К. К. Ж. и С. Ж. Ж. са поискали спиране на делото за делба на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./. Като частни правоприемници на Т. Т., на който държавата е отстъпила право на надстрояване за апартамент, включен в обема на реализирания мезонет №3, те считат че имат право на собственост върху мезонета, а държавата няма права в него. Затова те са завели срещу държавата иск за установяване правото на собственост на последния приобретател С. Ж. Ж. в мезонет №3. В. съд е приел, че е налице преюдициалност на иска за собственост по отношение на иска за делба, затова е спрял делбеното производство.
Настоящият състав приема, че обжалваното определение за спиране на делбеното производство е неправилно. Спорът за собствеността на мезонет №3 следва да се разреши в рамките на процеса за делба, при участие на всички страни, които биха могли да имат право на собственост в него. Решението по установителния иск за собственост, по който страни са държавата и Ж. К. Ж., К. К. Ж. и С. Ж. Ж. няма да има сила на пресъдено нещо по отношение на ищеца в производството за делба П. П. С., за който ВКС в отменителното си решение е приел, че има права в мезонета. В подобни хипотези ВКС приема, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делбеното производство – в този смисъл определение №632 от 05.12.12г. по ч.гр.д.№442/12г. на ВКС, І ГО. Обстоятелството, че за първи път при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция при условията на чл.218з ГПК /отм./ ще бъде конституиран съделител не противоречи на практиката на ВКС по прилагането на ГПК /отм./
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 28.01.14г. по в.гр.д.№2365/12г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за делба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: