О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 05. 07. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3330 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №1279 от 24.01.2013г. по ч.гр.д.№211/13г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на Д. С. Р. срещу определението от 20.11.12г. по гр.д.№50295/12г. на Софийски районен съд, 28 с-в, с което е било прекратено производството по предявените искове. Въззивният съд е приел, че предмет на настоящото дело са искове на Д. С. Р. срещу Д. С. и Ц. Н., граждани на Китай, за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №182, т.І, рег.№…, дело №164/08.10.2004г. на нотариус №117, сключен между Г. С. Р., чрез пълномощника и П. Г. М. от една страна и С. С. К. от друга, поради липса на валидно учредена представителна власт, евентуално – поради нарушаване на чл.31 ЗЗД и иск по чл.108 ЗС за предаване владението на апартамента, който е предмет на този нотариален акт. Същевременно с влязло в сила решение по гр.д.№9290/2005г. на Софийски районен съд, 29 с-в, е признато за установено по отношение на Г. С. Р., че Д. С. и Ц. Н. са собственици на апартамента, описан в посочения по-горе нотариален акт, закупен от тях с последваща сделка. Молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на това решение е оставена без уважение. Прието е, че Г. С. Р. е починала на 30.04.2011г., като е оставила за свой наследник майка си П. И. Р.. П. Р. е починала на 08.11.2012г., като единствен неин наследник е Д. С. Р.. При това положение Д. С. Р., като правоприемник на Г. С. Р., е обвързан от влязлото в сила решение по гр.д.№9290/2005г. на Софийски районен съд, 29 с-в, на основание чл.298, ал.2 ГПК. По отношение на него със сила на пресъдено нещо е признато, че собственици на спорния апартамент са Д. С. и Ц. Н.. Що се отнася до възраженията за нищожност на договора за продажба на апартамента, от който черпят права праводателите на ответниците, те са преклудирани в предходното дело, в което е разрешен спорът за собственост на апартамента.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Д. С. Р.. Той поддържа, че влязлото в сила решение по иска за собственост на процесния апартамент не отговаря на действителното материалноправно положение. По предходното дело сестра му Г. С. Р. е била призована чрез Държавен вестник в нарушение на чл.50 ГПК /отм./. Това нарушение неправилно е било оставено без последствие в последвалото производство по отмяна на влязлото в сила решение. Г. Р. е била представлявана от служебен защитник, който не е бил запознат с данните за нищожност на договора за продажба на процесния апартамент и не е могъл да направи необходимите възражения в приключилия спор за собственост. Искането за нищожност не е свързано със срок, затова то би могло да бъде направено и в последващото дело, още повече, че Д. Р. нямал друг път на защита. Налице било и ново обстоятелство, което предходните инстанции не отчели, а именно – че Д. С. и Ц. Н. влезли във владение на процесния апартамент не по установения ред, чрез изпълнително производство по влязлото в сила решение, а чрез самоуправни действия.
В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Какви са пределите на силата на пресъдено нещо, представляващи основание за недопустимост на пререшаване на правния спор и какво точно обхващат тези предели. Включват ли се в пределите на силата на пресъдено нещо фактите, въз основа на които е предявена претенцията, или не касаят непредявените факти, както и факти, настъпили след постановяване на решението.
2. Представлява ли неправомерното и не по установения ред отнемане на имота от собственика нов факт, който допуска воденето на делото.
Ответниците в производството Д. С. и Ц. Н. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания по за допускането и до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е определящ за изхода на правния спор, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В утвърдената практика на ВКС е дадено разрешение на посочения въпрос. Приема се, че силата на пресъдено нещо обвързва не само страните по делото, но и техните универсални и частни правоприемници – решение №121/11.04.11г. по гр.д.№1400/09г. на ВКС, І ГО; решение №55 от 07.02.12г. по гр.д.№812/11г. на ВКС, ІІ ГО; решение №59 от 11.07.12г. по т.д.914/11г. на І ТО; решение №27 от 24.02.12г. по гр.д.№845/11г. на ІІ ГО; решение №878 от 11.12.10г. по гр.д.№1960/09г. на ВКС, І ГО и др. Приема се също, че само фактите, настъпили до приключване на делото във въззивната инстанция и въведени в процеса по съответния ред се обхващат от силата на пресъдено нещо, като за новонастъпилите след този момент факти, които са от значение за спорното право, може да се води нов иск – в този смисъл например решение №871/22.02.2011г. по гр.д.№1285/10г. на ВКС, І ГО. Обжалваното въззивно определение е съобразено с тази практика на ВКС.
По втория въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по него няма противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС, нито пък той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Новонастъпилите факти, които дават основание да се води нов иск след формирана сила на пресъдено нещо по спорното материално право, са винаги такива, които обуславят съществуването на това право. В случая спорно е правото на собственост върху апартамент апартамент №40, бл.361 в[жк], [населено място]. Със сила на пресъдено нещо, обвързваща Г. С. Р. и нейния правоприемник Д. С. Р. от една страна и Д. С. и Ц. Н. от друга е прието, че този апартамент е собственост на последните две лица. Обстоятелството, че те са влезли във владение на апартамента не по установения законов ред не влияе върху принадлежността на правото на собственост и следователно не е нов факт, който може да обуслови възможността за предявяване на нов иск за собственост на същия апартамент между тези лица.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1279 от 24.01.2013г. по ч.гр.д.№211/13г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: