3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 05.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№550 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №675 от 13.12.13г. по ч.гр.д.№569/13г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение №633/22.11.13г. по гр.д.№675/13г. на Шуменския окръжен съд, с което е била оставена без разглеждане като недопустима молбата на М. С. А. от [населено място] по чл.105, ал.1 СК за предоставяне на информация за осиновителите на детето и, родено на 25.02.1975г. в [населено място], или за призоваване на осиновителите в закрито заседание за предоставяне на важна информация за детето. Въззивният съд е приел, че производството по чл.105 СК е за разкриване на информация за произхода на детето по искане на осиновителите му или на самото дете, ако е навършило 16 години, но не и по искане на рождените родители. Нормата е от публичен ред и не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. Искането до съда в случая е отправено от рождената майка на детето, която не е легитимирана да го предяви, независимо от причините, които са мотивирали това искане. Частна касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от майката М. С. А.. Тя отново се позовава на важните причини за направеното от нея искане по чл.105 СК – наскоро узната информация за заболяване, което се предава по наследствен път. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възможността на родителите да инициират предаването, респ. получаването на информация за осиновеното дете и по-конкретно – да се определят законовите гаранции за осиновения, респ. за осиновителите, да получат информация за „важни обстоятелства” за живота и здравето на осиновения; да се определят законовите гаранции и процедура за биологичните родители да предадат информация за осиновения, която считат за важна; какви са задълженията на окръжния съд, допуснал осиновяването, в този процес на отношения; да се определят изключенията, при които може да се дерогира принципът за „тайна на осиновяването” в българското законодателство. Жалбоподателката счита, че има празнина в закона, тъй като не е регламентиран случай като настоящия, при който детето да може да получи важна информация, от значение за здравословното му състояние. Това налага тълкуването на чл.105 СК. Поставеният от нея въпрос бил пряко свързан и с въпроса за съответствието на българското законодателство с Х. конвенция за закрила на детето.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл.105, ал.1 СК гласи, че осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението по допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея изрично е определено, че правото да искат разкриване на тайната на осиновяването, при наличие на важни обстоятелства, имат само осиновителите и осиновеният. Разпоредбата се съдържа в новия Семеен кодекс от 2009г. Аналогична разпоредба има и в СК от 1985г./отм./ – чл.67б – нов, ДВ бр.63/2003г. И двата текста са приети при действието на Х. конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, ратифицирана от България със закон от 31.01.2002г., обнародван в ДВ бр.16/12.02.2002г. В чл.30 от посочената Конвенция е предвидено, че компетентните органи на договарящата държава обезпечават запазването на информацията, с която разполагат относно произхода на детето, по-специално информация за самоличността на неговите родители, както и данните относно здравословното осиновяване на детето и родителите му. Предвидено е, че те осигуряват достъп на детето или неговия представител до тази информация, заедно с необходимата консултация, доколкото това е допустимо, съгласно законодателството на тази държава. Разпоредбата на чл.105, ал.1 СК е съобразена с текста на чл.30 от Х. конвенция за защита на децата. Искането за тълкуване на чл.105, ал.1 СК в насока, която противоречи на идеята, заложена в този текст и в чл.30 от Х. конвенция, не може да бъде допуснато от ВКС. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №675 от 13.12.13г. по ч.гр.д.№569/13г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: