5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 24.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№7188 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №16580/28.08.14г. по в.гр.д.№4299/11г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 29.10.10г. по гр.д.№15536/06г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Маргарита Б. Н., Б. И. И., В. И. И., Л. Л. К., Й. Л. Й. /заместена в процеса от наследниците си Л. Б. Й., Б. Л. Б. и Е. Л. Б.-Г./ и П. Л. /Л./ Л. /заместен от наследниците си С. П. Л. и Л. П. Л./ против С. М. Д. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на поземлен имот от 1006 кв.м., представляващ част от УПИ ХХVІ-100 от кв.10, местност „в.з.Килиите”, [населено място], целият с площ от 1225 кв.м. Решението е постановено при участие на третите лица-помагачи М. В. В. и Д. В. В..
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот с решение №6854 от 22.03.2006г. на ОСЗ „О. купел”, с което собствеността е била възстановена на общия им наследодател Й. Г. Л.. Същевременно ответницата С. М. Д. е закупила през 2006г. от М. В. В. и Д. В. В. целия УПИ ХХVІ-100, включващ и спорната реална част, заедно с построената в мястото сграда със застроена площ от 510 кв.м. Нейните праводатели М. В. и Д. В. са наследници на В. М. В., който през 1970г. е закупил имота от ТКЗС „Г. К.”, а няколко години по-късно го е застроил с едноетажна къща с площ от 50 кв.м., състояща се от антре, стая, кухня и външна тоалетна. Къщата е била електрифицирана, имала е прокаран водопровод, ставала е за постоянно обитаване и е била ползвана до 1995г., когато била съборена. От 1990г. в мястото е започнало строителство на новата сграда, съществуваща понастоящем, с площ от 510 кв.м.
При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск за собственост е неоснователен. Тъй като процесният имот се намира в регулация от 1967г., предпоставките за възстановяването му се преценяват във връзка с разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991г./ в имота е имало сграда на един етаж, с площ от 50 кв.м. Същата е била нанесена в кадастъра по надлежния ред със сигнатура „ПЖ-паянтово жилище” и е декларирана пред данъчната служба през 1973г. По делото не са представени строителни книжа за вилната сграда, но самото и нанасяне в кадастралния план, както и издаването на разрешения за водоснабдяването и електрифицирането и са косвени доказателства, че тя е била законна. Отделно от това, дори и да е била изградена без строителни книжа, според заключението на вещото лице Ц. тя е била в режим на търпимост или е била узаконима по смисъла на чл.162 З. /отм./, тъй като при строителството и са спазени съответните строителни правила и норми. Търпимият строеж, съобразен със строителните правила и норми, действали при изграждането му или към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, попада в приложното поле на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и следователно изключва действието на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ за терена, върху който е изградена сградата. ЗУТ е нормативен акт с действие след релевантния за спора момент, но правилото на §16, ал.1 ПР на ЗУТ е в подкрепа на тезата, че законодателят е придал на такива сгради правното положение на законни сгради. Не са били налице предпоставки за възстановяване на собствеността на ищците върху спорния имот по реда на ЗСПЗЗ, затова предявеният от тях ревандикационен иск е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Основните оплаквания на жалбоподателите са срещу извода на въззивния съд, че търпимият строеж се приравнява на законен строеж в хипотезата на чл.10, ал.13, вр. чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да разглежда и да се произнесе по възражението на ответника за материална незаконосъобразност на възстановителното решение на ОСЗГ по чл.14 ЗСПЗЗ, при условие, че той се позовава на извършена в негова полза сделка на разпореждане със земеделски имот от страна на ТКЗС.
2. Приложима ли е нормата на §16 ПЗР на ЗУТ към строежи, които към датата на приемане на ЗУТ не са съществували /съборени са/, т.е. допустимо ли е да се определя даден строеж като търпим по смисъла на §16 ПЗР на ЗУТ, при условие, че той не съществува /премахнат е/ към момента на влизане в сила на ЗУТ.
3. Придава ли правилото на §16 ПЗР на ЗУТ правното положение на законен строеж на „търпимите строежи” и с оглед това – представляват ли тези строежи пречка за възстановяване по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
4. Нанасянето на сграда в кадастралния план, както и издаването на разрешение за водоснабдяването и електрифицирането и, представляват ли косвени доказателства за законност на тази сграда и доказват ли те, че сградата е „узаконим строеж” по смисъла на чл.162 З. /отм./. Придава ли качеството на законен строеж факта, че даден строеж е бил узаконим, но строежът не е бил узаконен до момента на премахването му по реда на чл.162 З. с нарочен административен акт и съставлява ли такъв строеж пречка по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота. По първия въпрос жалбоподателят се позовава на противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС – решение №27 от 26.01.11г. по гр.д.№1687/09г. на І ГО; решение №137/16.08.11г. по гр.д.№1036/10г. на ІІ ГО; решение №360/14.10.11г. по гр.д.№1385/10г. на І ГО, решение №709/10.12.10г. по гр.д.№1831/09г. на І ГО; решение №885/13.12.10г. по гр.д.№1468/09г. на І ГО. По останалите три въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като жалбоподателят сочи и практика на ВАС за разликата между узаконяване и търпимост на един строеж – решение №4856/08.04.14г. по адм.д.№16580/13г. на ІІ отд. и решение №1892/11.02.14г. по адм.д.№12710/13г. на ІІ отд., както и че §16 ПЗР на ЗУТ се отнася само за заварени строежи, но не и за новопостроени – решение 2579/13.03.06г. по адм.д.№11857/05г. на ІІ отд. Позовава се и на практика на ВКС във връзка с изискването на законност на строежа в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ – решение №287/13.07.11г. по гр.д.№1032/10г. на І ГО, решение №179/31.05.12г. по гр.д.№161/11г. на І ГО; решение №204/03.08.12г. по гр.д.№1344/10г. на І ГО и решение №161/18.07.12г. по гр.д.№1197/11г. на ІІ ГО.
Ответникът в производството С. М. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество. Позовава се на практика на ВКС по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, според която търпимият строеж е приравнен на законен строеж – решение №778 от 27.04.10г. по гр.д.№2021/08г. на ІV ГО и решение №353/06.07.10г. по гр.д.№621/09г. на ІІ ГО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и цитираната от жалбоподателите практика на ВКС. В посочените решения на ВКС най-общо се приема, че когато е предявен иск за собственост, основан на реституция по ЗСПЗЗ, насрещната страна, която не заявява собствени права върху същия имот към момента на образуване на ТКЗС, не разполага с възражение, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, възстановен от поземлената комисия, сега ОСЗ. В обжалваното решение не е прието нещо различно. Въззивният съд не е отрекъл материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, което легитимира ищците, напротив, зачел е неговото действие. За да отхвърли предявения иск за собственост обаче, той се е позовал на противопоставимите права на ответниците, произтичащи от изключението по чл.10, ал.13, вр. чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Ето защо по този въпрос няма противоречие с практиката на ВКС и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият и третият въпрос не са определящи по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване. Разпоредбата на §16, ал.1 ПР на ЗУТ не е приложена по отношение на старата сграда от 50 кв.м., съществувала в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съдът е отчел обстоятелството, че към този момент ЗУТ все още не е бил приет, но е изложил мотив, че след приемането му той третира такива заварени сгради като законни. Това е само един допълнителен аргумент, който не е решаващ. Решаващият мотив на съда е свързан с чл.162 З. /отм./, който е действал към релевантния момент, а не с §16, ал.1 ПР на ЗУТ.
Четвъртият въпрос съдържа в себе си няколко подвъпроса: за косвените доказателства, от които може да се съди, че даден строеж е законен; дали узаконимият строеж се приравнява на законен, ако не е била проведена административната процедура по узаконяването му, както и дали узаконимият строеж е пречка по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността. Решаващият от тези три въпроса е последният. Този въпрос е поставен в контекста на обстоятелството, че в случая сградата от 50 кв.м., построена от праводателите на ответницата в спорния имот, закупен от тях от ТКЗС, е била съборена и не е съществувала към момента на възстановяване на собствеността на ищците с решението на ОСЗ. Това обстоятелство, което според ищците е важно, в действителност не е от значение, тъй като няма колебания в съдебната практика, че релевантен е моментът на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а към този момент старата сграда от 50 кв.м. е съществувала в спорния имот. По последния въпрос /дали узаконимият строеж е пречка по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността/ не възникват основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Практиката на ВАС не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно разясненията на т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Що се отнася до посочените от жалбоподателя решения на ВКС, те са във връзка с поставеното изискване в самия текст на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за законност на сградата, която е построена в бившия земеделски имот и която е пречка за възстановяване на собствеността. Те не дават отговор на поставения в настоящото производство въпрос – дали изискването за законност се удовлетворява от един узаконим строеж. Затова няма и противоречие между тези решения и обжалваното въззивно решение. Отговор на въпроса, който е поставен по настоящото дело, дават три други решения на ВКС – решение №1257 от 24.10.2008г. по гр.д.№5721/2007г. на V ГО на ВКС; решение №778 от 27.04.10г. по гр.д.№2021/08г. на ВКС, ІV ГО и решение №353 от 06.07.2010г. по гр.д.№621/2009г. на ІІ ГО на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК. В тези решения се приема, че търпимият /узаконим/ строеж обуславя приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Същото разрешение е дадено и по настоящото дело.Наличието на практика на ВКС по този въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Тъй като ответницата не е представила доказателства за извършени разноски за производството пред ВКС, такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №16580/28.08.14г. по в.гр.д.№4299/11г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: