О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 20.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2019 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №521 от 12.11.2012г. по гр.д.№854/12г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение №97 от 06.04.2011г. по гр.д.№201/10г. на Пещерския районен съд, с което е допусната делба на УПИ VІІ-търговия и услуги в кв.15 по ПРЗ на ПУП на курорт „Язовир Б.” и намиращата се в него двуетажна масивна жилищна сграда. Делбата е допусната между Ц. А. Г. и А. Б. Н., при равни квоти.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит по време на брака между страните, сключен на 29.11.2987г., и по силата на чл.19 СК 1985г. /отм./ се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност. Бракът е прекратен с развод на 26.11.2009г., при което бездяловата съпружеска имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че имуществените отношения между съпрузите са уредени с т.5 на постигнатото между тях споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./. В това споразумение е посочено само, че страните нямат имуществени спорове, че нямат общи банкови сметки, а автомобилът им остава в режим на съпружеска имуществена общност. Обстоятелството, че страните са декларирали пред съда, че нямат спорове относно имуществото, което е придобито по време на брака, не означава, че имуществените им отношения са уредени. Недвижимият имот продължава да бъде съсобствен между тях, затова той следва да се допусне до делба. За недоказано е прието и другото възражение на ответника – че жилищната сграда е съборена и не съществува към момента на допускане на делбата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника А. Б. Н.. Той поддържа, че с решението по чл.99, ал.3 СК /отм./ и утвърденото с него споразумение е разрешен въпросът за собствеността на процесния имот, затова последващият иск за делбата му е процесуално недопустим. Евентуално поддържа, че делбеният имот не е конкретизиран с исковата молба и с постановеното решение, а освен това не е съобразено и влязлото в сила решение по чл.109 ЗС за събаряне на пристройка към жилищната сграда. Неправилно било и решението по чл.344, ал.2 ГПК, като според жалбоподателя то противоречи на разясненията, дадени с ТР №2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, без обаче да се сочат правните въпроси, по които жалбоподателят счита, че въззивното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС. Жалбоподателят се позовава на решение №4 от 16.06.09г. по к.д.№4/09г. на Конституционния съд; ТР №60/12.08.87г. по гр.д.№31/87г. на ОСГК на ВС и ТР №2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът в производството Ц. А. Г. оспорва жалбата. Счита, че не са налице условия за допускането и до разглеждане по същество от ВКС, освен това жалбата е неоснователна и по същество. Претендира и разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
На първо място – жалбоподателят не е формулирал правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, по които иска допускане на касационно обжалване, а това изискване е задължително, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Но дори да се приеме, че се поставя въпросът дали може да се допусне делба на вещ, по отношение на която съсобствеността е вече прекратена, то пак не е налице условие за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е определящ за изхода на делото, тъй като действителните обстоятелства са различни от тези, които касаторът твърди в жалбата и които обуславят подобен въпрос. В действителност имуществените отношения между бившите съпрузи по повод процесния имот не са били уредени със споразумението по чл.99, ал.3 СК /отм./, както е приел и въззивният съд, затова не може да се поддържа, че е допусната делба на вещ, която вече е поделена от страните.
Представената от жалбоподателя практика на КС, ВС и ВКС не е относима към настоящото производство и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Решение №4 от 16.06.09г. по к.д.№4/09г. на Конституционния съд има значение за начина на прилагане на чл.280, ал.1 ГПК, но не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Такова основание могат да бъдат решения на ВС или ВКС, както и влезли в сила решения на районни, окръжни и апелативни съдилища, но само в случай, че обжалваното въззивно решение им противоречи по конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело. Представените от жалбоподателя две тълкувателни решения на ОСГК на ВС и ВКС също не могат да обусловят допускането на касационно обжалване. Тълкувателно решение №60/12.08.87г. на ОСГК на ВС разглежда въпросите за формата, съдържанието и действието на споразумението по чл.99, ал.3 СК 1985г. /отм./. Дори това тълкувателно решение да е било нарушено, това е станало в друг процес, с решението по делото за развода между страните, а не с обжалваното въззивно решение, постановено по иск за делба. С други думи – в процеса за делба съдът не утвърждава споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./, а само го преценява като доказателство, ето защо не би могло неговото решение да противоречи на ТР №60/12.08.87г. на ОСГК на ВС. И на последно място – в инстанциите по същество не са правени възражения, свързани с въпросите, предмет на ТР №2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не се е произнасял по такива въпроси, а и не е бил длъжен да се произнесе, затова липсва противоречие между постановеното от него решение и ТР №2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС.
В обобщение – не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 750лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.02.2013г. с адв.Ванина С..
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №521 от 12.11.2012г. по гр.д.№854/12г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Б. Н. от [населено място], [улица] да заплати на Ц. А. Г. от [населено място], [улица] сумата от 750лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: