О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 20.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр.д.№6535 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №2241/04.09.14г. по гр.д.№1613/14г. на Бургаския окръжен съд.
С обжалваното определение състав на Бургаския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е оставил без разглеждане като недопустимо искането на [фирма] делото да се изпрати за разглеждане на Ямболския окръжен съд. Прието е, че пред въззивната инстанция се атакува решение на Бургаския районен съд, който териториално принадлежи към района на Бургаския окръжен съд и е недопустимо жалбата срещу това първоинстанционно решение да се разглежда от Ямболския окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че още с отговора на исковата молба по делото е направено искане производството да не се разглежда от Бургаския районен съд. Страните имали договор за местна подсъдност, в който била включена и уговорка за родова подсъдност. Жалбоподателят, който е и ответник по предявения трудов спор, имал седалище в [населено място]. Обжалваното определение противоречало на решение №74 от 26.04.2007г. по гр.д.№26/73г. на ОСГК на ВС и на определение №29/26.04.2007г. по ч.т.д.№69/07г. на Бургаския апелативен съд.
Ответникът в производството С. П. Д. не взема становище по жалбата.
Съставът на ВКС приема, че частната жалба е неоснователна.
С. П. Д. е предявил против [фирма] [населено място] иск по чл.215 КТ. Искът е предявен пред Бургаския районен съд, въпреки че седалището на ответника е в [населено място]. С отговора на исковата молба не е направено възражение за местна подсъдност, поради което делото се е гледало от сезирания съд. Едва във въззивната жалба [фирма] е направило искане делото да се изпрати за разглеждане на Ямболския окръжен съд. Правилно съдът е приел, че това искане е недопустимо, тъй като решенията на районен съд Б. подлежат на обжалване пред окръжен съд Б.. Посочената от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Определение №29/26.04.07г. по ч.т.д.№69/07г. на Бургаския апелативен съд е постановено по спор, по който е имало договор между страните за определяне на местна подсъдност, какъвто по настоящото няма. Освен това – по настоящото дело не възниква въпрос за договорната подсъдност, а за определената в ГПК местна подсъдност по седалището на ответника – юридическо лице, за която обаче не е било направено възражение в определения от закона срок – най-късно до подаване на отговор на исковата молба. Решение №74 от 26.04.2007г. по гр.д.№26/73г. на ОСГК на ВС е по въпроса за родовата подсъдност, /разпределение на делата между районния и окръжния съд като първа инстанция/, който изобщо не стои по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2241/04.09.14г. по гр.д.№1613/14г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: