О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 28.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1146 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 03.06.10г. по гр.д.№215/10г. на Ш. окръжен съд е потвърдено решение №96 от 09.02.10г. по гр.д.№2518/08г. на Ш. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. Е. срещу [община] иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху имоти №521 и №522 от кв.644 и 642 по плана на[населено място].
Въззивният съд е приел, че процесните имоти са част от бивша нива с площ от 3,5 дка, която майката на ищцата е закупила с нотариален акт през 1946г. До 1987г. тя е била извън регулационния план на[населено място]. С включване на имота в плана, част от него е била отредена за улица и именно това са процесните имоти пл.№521 и №522. Върху тях е изпълнена канализационната и водопроводната мрежа, която обслужва жилищния квартал. Съоръженията са подземни с надземен елемент – шахти. По тази причина правото на собственост върху тези имоти е признато с решение №10-А от 19.02.02г. на ОСЗГ Ш., но е отказано възстановяването на собствеността поради проведено мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на процесните имоти, тъй като е отказано възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ. Имотите се считат застроени съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Проведено е мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. Тя счита, че процесните имоти не са застроени, предвидената по плана улица не е прокарана и собствеността следва да бъде възстановена. Освен това съдът не изяснил на какво се дължи разликата между площта на някогашната нива и по-малката обща площ на възстановените и признатите за възстановяване имоти. Счита, че касационното производство следва да се движи по реда на отменения ГПК и затова не трябва да обосновава основания за допустимост на касационното обжалване. След като жалбата и е била оставена без движение, тя е заявила, че въззивното решение противоречи на цялостната практика на Върховния съд, затова не следвало да сочи конкретни решения. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но отново не сочи материалноправните и процесуалноправни въпроси, по които ВКС следва да се произнесе, нито пък обосновава това основание.
Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
На първо място – касационната жалба е подадена на 05.07.2010г. и по аргумент от §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, подлежи на разглеждане по новия процесуален ред. Това означава, че към жалбата следва да има и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
В изпълнение указанията на съда за отстраняване недостатъците на жалбата, М. Е. е представила изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, но то няма необходимото съдържание. Не са формулирани материалноправните и процесуалноправните въпроси, по които жалбоподателката иска произнасяне от ВКС, а това е необходимо изискване, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена съдебната практика, на която въззивното решение противоречи и не е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – изисквания по т.3 и т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Основният въпрос, който определя крайния изход на спора по делото, е дали може да бъде уважен иск за собственост на бивша земеделска земя, за която има постановен отказ за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и дали проведените мероприятия от държавата /прокарването на водопровод и канализация през имота/ са пречка по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на имота. По тези въпроси обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03.06.10г. по гр.д.№215/10г. на Ш. окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: