О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
С., 30.06.2011 .г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№47 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №241 от 05.10.10г. по гр.д.№373/10г. на Смолянския окръжен съд, след частична отмяна на решение №440 от 15.01.10г. по гр.д.№ 523/09г. на Смолянския районен съд, е допусната делба на двуетажна жилищна сграда с изба в [населено място], между съсобственици и при квоти: 44/72 за С. К.; по 4/72 за С. Р., Т. Т. и Злата Ш.; по 2/72 за И. Р. и Н. Р.; 6/72 за М. Д. и по 3/72 за М. А. и Н. А.. Решението на първата инстанция е потвърдено в частта, с която дворното място, върху което е построена сградата, е допуснато до делба при следните квоти: по 1/6 за С. К. и М. Д.; по 1/9 за С. Р., Т. Т. и Злата Ш.; по 1/12 за М. А. и Н. А. и по 1/18 за И. Р., Н. Р. и В. Ш..
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател С. Н. К.. С частен писмен договор от 07.05.46г. той е продал на своя внук С. Н. К., носещ неговото име, няколко имота, между които ? ид.част от процесната къща, при граници: път, Щ. Т.Ч. и собствено място, както и зеленчукова градина от 0,1 дка, при граници: собствена къща, Н. В., Н. и Злата З. Ч.. Договорът е вписан със записка №831 от 26.01.48г. и има вещно прехвърлително действие. През 1975г. е извършено отчуждаване на дворното място и къщата, като на наследниците на С. К. е определено парично обезщетение. С влязло в сила съдебно решение от 1994г. мястото и къщата са възстановени на наследниците на С. К. на основание ЗВСВНОИ по З. и др. След успешно проведени срещу общината искове по л.108 от ЗС, наследниците са получили владението на имота, а през 2004г. са се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство, давност и реституция.
При тези данни от правна страна е прието, е ищецът С. К. има по-голям дял от къщата, тъй като ? ид.част от нея е получил чрез продажбата от 1946г. Останалата ? ид.част се поделя между всички наследници на общия наследодател, съобразно наследствените им дялове. По отношение на дворното място е прието, че в него ищецът С. К. няма по-голям дял, тъй като не е установено твърдението му, че зеленчуковата градина по договора от 1946г. е част от това дворно място. Касационни жалби срещу въззивното решение са подали С. К., както и Н. А., М. А. и М. Д..
С. К. обжалва решението в частта, с която са определени квотите на съсобственост в дворното място. Счита, че от съпоставка на съседите в договора от 1946г. може да се установи твърдението му, че зеленчуковата градина от 0,1 дка е част от процесното дворно място, затова той има по-голям дял от него. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за валидността на записката за вписване на частния писмен договор от 1946г., в частта за зеленчуковата градина, както и по други въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл. Жалбоподателят счита, че отговорът на въпроса дали зеленчуковата градина се включва в процесното дворно място е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Във втората касационна жалба се развиват оплаквания срещу извода на въззивният съд, че ищецът С. К. е собственик на ? ид.част от процесната къща по силата на договора от 1946г. Развива се тезата, че отчуждителното и реституционното производство, както и нотариалният акт от 2004г. създават ново правно положение. Къщата е отчуждена от всички наследници на общия наследодател С. К., реституционното решение има конститутивно действие спрямо всички тях. Н. права преди отчуждаването на имота са преклудирани с погасителна давност, изтекла в полза на държавата от 1975г. до 1994г., затова ищецът С. К. няма никакви други самостоятелни права върху къщата, извън наследствените. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: „При извършено отчуждаване на недвижим имот по благоустройствените закони на името на общия наследодател на всички наследници, за който имот има законови предпоставки за реституция, при заявено искане за реституция на името на всички наследници, при влязъл в сила акт за възстановяване на имота на името на всички наследници, при съставяне на нотариален акт по обстоятелствена проверка на името на всички наследници на основание наследство, реституция и давностно владение повече от 10 г. след влизане в сила на реституционното решение, може ли да се претендира от един от наследниците в производство по съдебна делба на същия имот дял, различен от полагащия му се като законен наследник, на основа на някакво лично придобивно основание, предхождащо отчуждаването на имота и реституционната процедура“. Жалбоподателите считат, че по този въпрос въззивното решение противоречи на т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони, се осъществява чрез изпълнение на административна процедура за възстановяване на правото на собственост.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане по същество.
По жалбата на С. К.:
Въпросът за действието на записката за вписване на частния писмен договор от 1946г. е правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело. На този въпрос въззивният съд е дал отговор, приемайки, че чрез записката договорът придобива вещен прехвърлителен ефект. Това разрешение е в съответствие със съдебната практика по прилагане на Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори /ДВ бр.171/26.07.47г./. Този въпрос не създава затруднения в практиката и не се налага по него да се допуска касационно обжалване.
Действителният въпрос, който се поставя в изложението към жалбата, е дали зеленчуковата градина е част от процесното дворно място. Този въпрос е фактически, а не правен и по него не може да се допусне касационно обжалване.
По жалбата на Н. А., М. А. и М. Д.:
Поставеният въпрос е за действието на отчуждителната и реституционната процедура и на нотариалния акт по обстоятелствена проверка спрямо права, които единият от наследниците е имал на лично основание още преди отчуждаването на имота. По този въпрос няма противоречие между обжалваното въззивно решение и т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС. Приетото в това решение, че възстановяването на собствеността по ЗВСВНОИ по З. и др. не настъпва автоматично, а след извършена административна процедура, няма нищо общо с поставения въпрос и не може да се счита, че той е намерил различно разрешение в двете решения. В. съд не е приемал, че отчуждаването и реституцията сами по себе си могат да променят квотите на съсобствениците в отчуждения имот, нито пък че се погасява право на собственост, което един от съсобствениците на вещта е имал преди отчуждаването, ако не е оспорил размера на определеното му обезщетение. Ето защо не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №241 от 05.10.10г. по гр.д.№373/10г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: