2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 13.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4363 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1005 от 22.05.2015г. по гр.д.№565/2015г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №6332/06.10.14г. по гр.д.№2712/2014г. на Варненския районен съд, с което е допусната делба на апартамент №2, находящ се на втория етаж на жилищна сграда на [улица], [населено място], между съсобственици и при квоти: 1/7 ид.част за С. П. Л. и 6/7 ид.части за [фирма].
По делото е установено, че процесният апартамент е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, а впоследствие продаден от държавата на физически лица. С влязло в сила решение от 11.10.2000г. по гр.д.№726/2000г. на Варненския окръжен съд е уважен частично иск по чл.7 ЗВСОНИ на М. А. Н. срещу К. Д. Б., К. С. Б., К. Г. Б. и П. С. Б. за прогласяване нищожността на продажбата на апартамента, досежно 1/7 ид.част от него, като за останалите 6/7 ид.части искът е отхвърлен. Ищецът в настоящото производство С. П. Л. се легитимира като собственик на 1/7 ид.част от апартамента по силата на универсално нотариално завещание №2, том I, рег.№8342, дело №2/2011г., оставено в негова полза от М. А. Н., а ответникът [фирма] – като последен приобретател по поредица от сделки, извършени с невъзстановените по ЗВСОНИ 6/7 ид.части от апартамента. За да допусне делбата въззивният съд е приел, че е доказана съсобствеността между страните по делото при посочените квоти. Приел е, че реституцията по ЗВСОНИ настъпва ex lege, като се счита, че имотът се връща в патримониума на бившия собственик към момента на влизане в сила на закона.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установена активната материалноправна легитимация на ищеца. Решението по чл.7 ЗВСОНИ и нотариалното завещание в негова полза не доказвали собствеността му върху 1/7 ид.част от имота. Решението по чл.7 ЗВСОНИ имало установително, а не конститутивно действие, както неправилно приел въззивният съд. По делото нямало доказателства, че М. А. Н. е бил собственик на 1/7 ид.част от завещания от него имот. Отделно от това въззивният съд не взел становище по въведеното още с отговора на исковата молба обстоятелство, че има висящ процес между наследниците по закон на М. А. Н. и С. П. Л. за оспорване на нотариалното завещание. От изхода на този процес зависело дали ищецът има права върху идеална част от процесния имот.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Какъв характер имат решенията по искове с правно основание чл.7 ЗВСОНИ в случаите, когато реституцията се извършва върху недвижими имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС.
2. Когато реституцията се извършва върху отчуждени недвижими имоти по ЗОЕГПНС, решенията, постановени по искове по чл.7 ЗВСОНИ, имат ли конститутивно действие.
3. Трябва ли при постановяване на решението по делото съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
4. В случай, че приеме, че някое възражение не е основателно, съдът не следва ли да го обсъди в мотивите си, включително събраните доказателства.
Ответникът в производството С. П. Л. оспорва жалбата. Счита, че липсва противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Въпросът за установителното действие на решенията по чл.7 ЗВСОНИ не е определящ за изхода по настоящото дело, а и приетото от въззивния съд по този въпрос в своята същност не влиза в противоречие с посоченото от жалбоподателя ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС и практиката на тричленни състави на ВКС. За да приеме, че ищецът С. Л. се легитимира като собственик на 1/7 ид.част от процесния имот съдът е изложил съображения, че неговият праводател е провел успешно иск по чл.7 ЗВСОНИ по отношение на тази идеална част и след като е прогласена нищожността на извършената от държавата продажба, въпросната 1/7 ид.част от апартамента, която се счита за държавна собственост, по силата на реституционния закон се връща в патримониума на бившия собственик. Следователно – правната промяна се извършва по силата на закона, след установяване по съдебен ред на нищожността на извършената продажба. Тези разсъждения напълно съответстват на приетото в посоченото тълкувателно решение и в практиката на тричленни състави на ВКС. Непрецизният израз, че решението по чл.7 ЗВСОНИ има конститутивно действие, не опорочава последващите правилни изводи на съда за настъпилата по силата на закона реституция на 1/7 ид.част от процесния апартамент. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е разрешен със задължителна практика на ВКС.
Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните е свързан с оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил значението на висящото дело за оспорване валидността на нотариалното завещание, от което черпи права ищецът по иска за делба. Първоинстанционният съд е отказал да спре делбеното производство до приключване на това дело. Това определение не подлежи на самостоятелен контрол по реда на частното производство, а правилността му се преценява от горната инстанция при обжалване на съдебното решение. В настоящия случай обаче въззивният съд не е взел становище по този въпрос с решението си, ето защо той е действал в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, вменяваща на съда задължение да се произнесе по всички спорни въпроси, повдигнати своевременно от страните в процеса, още повече ако се касае до въпрос, от който зависи валидността на делбата. Налице е соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение №1005 от 22.05.2015г. по гр.д.№565/2015г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представи по делото вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: