О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 21.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1130 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №188 от 15.04.2010г. по гр.д.№849/09г. на Добричкия окръжен съд, след частична отмяна на решение №138 от 26.06.09г. по гр.д.№67/07г. на Б. районен съд, е отхвърлен предявеният от В. Х. К., Н. И. К. и Атанасис Х. К. срещу К. В. Б. и А. Б. Б. иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР – че ищците са собственици на дворно място, част от имота на ответниците с идентификатор 53120.505.418 по кадастралната карта на[населено място], [община], която част е заключена между кадастралната граница с имот 53120.505.123 по плана, одобрен със заповед №300-5-82 от 03.12.03г., очертана с червен цвят на скица-приложение №2 и кадастралната граница по плана, одобрен със заповед №КД-14-08-3155/01.12.05г., очертана с черен цвят на същата скица.
Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на имот с идентификатор 53120.505.123 по кадастралната карта на[населено място], [община], а ответниците са собственици на съседния имот 53120.505.418, в който е включено спорното дворно място. Кадастралната граница между двата имота по плана от 1986г., по който са придобити правата на ищците, съвпада с кадастралната граница между имотите по действащия план от 2005г. С междинния план от 2003г. границата е изместена навътре в имота на ответниците, но тъй като това не е било свързано с промяна в материалните права на страните, действителната граница между имотите е тази, определена с плановете от 1986г. и 2005г., т.е. спорната площ по т.1, 2, 3 и 4 от комбинираната скица не е погрешно включена в имота на ответниците. Не е зачетена и границата между имотите по съществувалата ограда между тях, тъй като тя не намира опора в нито един от плановете. Прието е също, че площта от 500 кв.м. по документите за собственост на ищците не е определяща за действителните им права.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея те развиват оплакване, че въззивният съд не е имал основание да игнорира заключението на техническата експертиза от районния съд и да основе решението си на експертизата, приета във въззивната инстанция, още повече, че в нея не са изброени всички материали, ползвани при изготвяне на заключението и изследванията и измерванията, които са правени. Освен това, в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не допуснал тройна експертиза, въпреки оспорването на второто заключение и искането за разширена експертиза.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите, уточнени от настоящия състав, съобразно правомощията по т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС: 1.Достатъчно ли е при невъзприемане на заключение на вещо лице съдът да изложи мотив, че то няма необходимата специалност и 2. Може ли съдът да откаже да назначи тройна експертиза, ако заключението на единичната експертиза е оспорено и страната е поискала назначаване на тройна експертиза. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по въпроса за необходимото съдържание на съдебните експертизи.
Ответниците в производството К. В. Б. и А. Б. Б. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от жалбоподателите въпроси не са определящи за изхода на делото, ето защо по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Действително, в обжалваното решение е изложен мотив, че вещото лице, назначено от първата инстанция, няма необходимата специалност, тъй като е строителен инженер, а не геодезист. Не това обаче е решаващият мотив, за да не се възприеме заключението му. Това вещо лице е изследвало местоположението на границата между двата съседни имота според плановете от 2003г. и от 2005г., в които действително съществува разлика. Тази разлика е установена и от вещото лице, работило във въззивната инстанция. Второто вещо лице обаче е дало допълнителни сведения за местоположението на границата по плана от 1986г., по който са придобити правата на ищците. Съвпадението на тази граница с границата от 2005г. се е оказала решаваща за изхода на делото. Ето защо въззивният съд е основал решението си на втората експертиза, която съдържа допълнителни данни, които първото вещо лице не е имало задача да даде. По тази причина и първият въпрос, поставен от жалбоподателите, не е решаващ за изхода на делото. Вторият въпрос също не е относим към конкретното дело, тъй като в случая няма нито мотивирано оспорване на заключението на второто вещо лице, нито пък искане за тройна експертиза. Неотносим е и третият въпрос, тъй като експертизата, приета във въззивната инстанция, е подробно мотивирана и не се налага по повод на съдържанието и да се отговаря на поставения от жалбоподателите въпрос за съдържанието на техническите експертизи.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №188 от 15.04.2010г. по гр.д.№849/09г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: