О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 05.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№6142 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №718 от 21.08.13г. по ч.гр.д.№318/13г. на Габровския окръжен съд е потвърдено определение №280 от 09.07.2013г. по гр.д.№588/12г. на Дряновския районен съд, с което в производство по чл.248 ГПК са присъдени направените от молителите С. Н. С., Г. А. М. и Й. М. М. разноските за вещи лица по делото, съобразно притежавания от тях дял от общия имот, ползването на който е било разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Определението на първата инстанция е обезсилено частично по отношение на присъдените суми за адвокатско възнаграждение.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от С. Н. С., Г. А. М. и Й. М. М.. Те считат, че следва да им бъдат присъдени изцяло сторените от тях разноски за производството по чл.32, ал.2 ЗС, а не само припадащата им се част съобразно квотата им в съсобствеността. Позовават се на противоречива практика на съдилищата в района на ОС Габрово по този въпрос, без обаче да представят доказателства за такава противоречива практика.
Ответниците в производството И. Х. И., М. Х. Р., М. Р. Р. и Р. Р. Р. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.
Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Спорният правен въпрос в случая е за начина на разпределяне на разноските, направени в производство по чл.32, ал.2 ГПК. По този въпрос има задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която са се позовали и двете предходни инстанции. Това е решение №275 от 30.10.12г. по гр.д.№444/12г. на ІІ ГО, в което е прието, че в производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и разноски за експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това решение има характер на задължителна практика на ВКС, съобразено е от предходните инстанции, а даденото с него разрешение изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №718 от 21.08.13г. по ч.гр.д.№318/13г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: