О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 21.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4719 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №169 от 11.04.14г. по гр.д.№44/14г. на Пазарджишкия окръжен съд, след частична отмяна на решение №837 от 12.11.13г. по гр.д.№4360/12г. на Пазарджишкия районен съд, е допусната делба на два плуга, сеялка, брана, две ремаркета за самосвал, два колесни трактора; сламопреса, адаптер за слънчоглед, цистерна, пръскачка, две сенокосачки, сеносъбирачка, браздир, каналоокопвател, изравнител, почворазходвател, тороразпръсквачка, струг, два броя електрожени, поялник, оксижен, телеподаващ агрегат, бормашина, ъглошлайфи, винторезка и комбайн.
Въззивният съд е приел, че описаните по-горе вещи са бивша съпружеска имуществена общност на страните по делото. Те не са лични вещи по смисъла на чл.22, ал.2 СК, служещи за упражняване на професия само на мъжа А. У., тъй като не само той, но и бившата му съпруга И. У. е била регистрирана като земеделски производител и двамата заедно са упражнявали тази дейност. Прието е за ирелевантно обстоятелството, че А. У. притежава професионална квалификация за работа и ремонт на земеделска техника, както и че сам е произвел част от тази техника.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. У.. Той счита, че допуснатите до делба движими вещи са негова лична собственост на основание чл.22, ал.2 СК, тъй като му служат за упражнявана от него професия и занаят. Той има квалификация на монтьор на горски машини, трактори и автомобили, освен това е шлосер-монтьор и заварчик. Това му дава възможност да извършва ремонт, възстановяване и конструиране на всякаква земеделска техника, като за целта му служат стругът, електрожените, поялникът, оксиженът, телеподаващият агрегат, бормашината, ъглошлайфите и винторезката. Ищцата не притежава знания и умения да си служи с тези вещи, независимо от обстоятелството дали е регистрирана като земеделски производител. Вещите са необходими на жалбоподателя за осъществяваната от него дейност, а не за извличане на доходи за семейството. Негова лична собственост може да бъде и другата техника, тъй като e използвана в неговата селскостопанска дейност. Фактът, че и ищцата е регистрирана като земеделски производител не означава, че същата е използвала тези вещи по предназначението им, тъй като тя се е занимавала с животновъдната ферма.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допуснатите до делба движими вещи представляват ли съпружеска имуществена общност или са лично имущество по смисъла на чл.22, ал.2 СК само на единия съпруг.
2. Кой е критерият, който разграничава личните вещи от общите – предназначението на вещта или специалното качество на съпруга / упражняването на занаят или специалната регистрация по закон/.
Жалбоподателят се позовава на ППВС №5/1972г. и решение №37 от 18.02.13г. по гр.д.№463/12г. на ВКС, І ГО.
Ответникът в производството И. Б. У. оспорва жалбата. Поддържа, че вещите са служили и на двамата в упражняваната от тях повече от 20 години селскостопанска дейност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВС и ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси не е абстрактен правен въпрос, какъвто изисква чл.280, ал.1 ГПК, а въпрос, който е свързан с правилността на обжалваното решение и поради това по него не може да се допусне касационно обжалване.
Вторият въпрос отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, но по него има задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено и това изключва основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В посоченото от жалбоподателя решение №37 от 18.02.13г. по гр.д.№463/12г. на ВКС, І ГО, което се основава на т.5 от ППВС №5/72г., ясно е посочено, че лични вещи по смисъла на чл.22, ал.2 СК са онези движими вещи, които са необходими на съпруга за осъществяваната от него дейност за извличане на доходи, а не такива, чрез които се задоволяват нужди на семейството. В. критерий е специфичното предназначение на вещта и възможността с нея да се осъществява определена дейност, от която се извличат доходи. Това разрешение дава отговор на втория въпрос, поставен в изложението към жалбата. При прилагането му следва да се отчита и обстоятелството дали дейността, която се упражнява с помощта на спорните движими вещи, е дейност само на единия съпруг, или и на двамата, както е в настоящия случай. С други думи следва да се преценява дали вещите служат за извличане на доходи само на единия съпруг, или посредством тях се извършва една обща дейност, осигуряваща доходи на семейството като цяло, както е в настоящия случай. Обжалваното въззивно решение е съобразено с идеята на посоченото решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационното му обжалване. Това се отнася както за селскостопанската техника, така и за техниката за ремонт, която е служила преимуществено за поддръжка на собствените селскостопански машини, чрез които е осъществявана дейността, от която семейството е извличало своите доходи.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №169 от 11.04.14г. по гр.д.№44/14г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: