О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 11.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2363 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С разпореждане №429 от 24.02.15г. по в.гр.д.№488/2014г. на Плевенския окръжен съд е върната на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК касационна жалба вх.№2109/19.02.2015г., наименована „възражение”, подадена от Й. К. Г., в частта, насочена срещу основното решение №509/30.10.2014г. по същото дело. Съдът е приел, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима.
Разпореждането на съда е обжалвано от Й. К. Г.. Той счита, че не е подавал касационна жалба срещу въззивното решение, а възражение по чл.270 ГПК. Неправилно съдът приложил към това възражение разпоредбата на чл.280 ГПК.
С допълнително възражение до ВКС жалбоподателят сочи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.194, ал.2 и 3 ГПК да изпрати на прокуратурата неистинското удостоверение на ТКЗС №249/02.12.1991г.; че нарушил закона – 178, ал.1 ГПК, чл.13, ал.2, т.2 ППЗСПЗЗ и чл.180 ГПК, както и че действията му представляват мълчалив отказ от правосъдие. Съдът не зачел решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и пререшил един спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо; неправилно преценил доказателствата по делото и не установил идентичността на имотите.
С „тревожна жалба-сигнал” №4702/22.04.2015г. по настоящото дело жалбоподателят повтаря оплакванията си срещу въззивното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и прилага писмени доказателства. Иска отмяна на това решение на основание чл.270 ГПК и връщане на делото на районния съд за ново обективно и безпристрастно разглеждане.
Ответниците в производството К. Д., Л. Л., Ц. Д., Г. Д., Н. И. и А. И. не вземат становище по частната жалба.
Общинска служба по земеделие – Долна Митрополия оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение №509/30.10.2014г. по в.гр.д.№488/2014г. на Плевенския окръжен съд е отменено решение №2131 от 21.12.13г. по гр.д.№6596/12г. на Плевенския районен съд и е отхвърлен предявеният от Й. К. Г. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на нива с площ от 40 дка в землището на [населено място], Плевенска област. Съобщението за това решение е връчено на 12.11.2014г. лично на Й. Г.. На 11.12.14г. той е подал до Плевенския окръжен съд молба за допълване на решението и поправка на очевидна фактическа грешка, а на 19.02.2015г. – „възражение” до ВКС срещу решението на въззивния съд. В това възражение се съдържат оплаквания за недопустимостта на решението и за неговата неправилност.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че „възражението” от 19.02.2015г. има характер на касационна жалба, тъй като е адресирано до ВКС и съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Текстът на чл.270 ГПК, на който се позовава жалбоподателят, няма отношение към това възражение. Разпоредбите на чл.270, ал.1 и ал.3 ГПК съдържат правила за начина на произнасяне на съда при нищожно и недопустимо решение на предходната инстанция, а в чл.270, ал.2 е предвидена възможността за безсрочно предявяване на нищожността на съдебното решение по исков ред. Никъде в чл.270 ГПК не е уредено самостоятелно производство пред ВКС, различно от касационното производство.Оплакванията за нищожност и недопустимост на въззивното решение могат да се въведат само в касационна жалба, за която се отнасят правилата на чл.280 и сл. от ГПК, включително чл.283 ГПК, който урежда срока за касационно обжалване. Този срок е едномесечен, считано от връчване на решението на страните. В настоящия съд този едномесечен срок е изтекъл, както правилно е приел и въззивният съд. Касационната жалба на Й. К. Г. срещу въззивното решение, неточно озаглавена „възражение”, е просрочена и правилно е била върната от въззивния съд.
В настоящото частно производство ВКС не може да се произнася по оплакванията, съдържащи се в допълнителното възражение и в „тревожната жалба-сигнал”, тъй като те касаят съществото на правния спор и влязлото в сила въззивно решение по този спор. Предмет на настоящото производство е само въпросът дали правилно е била върната касационната жалба срещу решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, но не и правилността на това решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №429 от 24.02.15г. по в.гр.д.№488/2014г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: