О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
С.офия, 23.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№650 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 18.10.2013г. по гр.д.№12250/2009г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 10.04.2009г. по гр.д.№10052/2007г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Т. К. Т. и К. Т. Т. срещу З. [фирма] /н/ и В. С. И. искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване на собствеността на ищците съответно върху ПИ №271 и ПИ №272 от кв.5 по плана на [населено място], местност “Н. Хладилника-В.”, представляващи части от УПИ І- за обществено обслужване и офиси. Установено е по делото, че процесните имоти – ПИ №271 с площ от 756 кв.м. и ПИ №272 с площ от 220 кв.м. са обособени като самостоятелни и попълнени в кадастралния план на местността “Хладилника” със заповеди на кмета на общината №РД-09-283 /284/ от 20.12.1999г. Преди това те са били части от имотите на ищците, отчуждени за мероприятието “пожарна охрана” и включени в северозападната част на обособения с плана от 1973г. парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана”. В този парцел е било изпълнено основното застрояване – сградата на пожарната охрана, която съществува и днес, трафопост в североизточната част на парцела и тренировъчна полоса. На мястото, на което са обособени процесните имоти, е имало предвиждане за строителство на стопански сгради, които не са осъществени. С две заповеди от 20 и 21.07.1999г. на кмета на общината спорните имоти са възстановени на ищците по реда на З. по З. и др. По действащия З. на Н. “Хладилника-В.”, одобрен със заповед №РД-09-50-121/08.03.1999г., двата имота представляват части от УПИ І-обществено обслужване и офиси. С нотариален акт №149/2003г. първият ответник З. [фирма] /н/ е признат за собственик по давност на УПИ І от кв.5 по плана на Н. “Хладилника-В.”. Въпросният УПИ І от кв.5 е образуван в северната част на бившия държавен парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана” и включва процесните имоти №271 и №272. По делото няма данни част от имота, отчужден за мероприятието “пожарна охрана”, да е бил предоставен за стопанисване и управление на ДП “Т.” или на включения в него завод “Е.”, който е имал имот на север от парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана”. Впоследствие, с постановление от 05.08.2003г., издадено в производството по несъстоятелност на основание чл.717 ТЗ, УПИ І от кв.5 е възложен на втория ответник В. С. И.. При тези данни въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на спорните имоти, тъй като не са били налице предпоставките на чл.2 от З. по З. и др. за възстановяване на собствеността. В хипотезата на чл.2 от З. по З. и др. е от значение дали фактически е започнало реализиране на мероприятието, за което е отчужден незастроен имот, а не дали самото мероприятие е реализирано изцяло или отчасти и дали съответната част от имота е засегната от строителни работи. Мероприятието, за което е извършено отчуждаване по реда на З. /отм./ на бившите имоти на ищците, е реализирано с изграждането на основната сграда на пожарната охрана, на трафопоста и тренировъчната полоса. Затова съгласно т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС, гражданският съд не следва да зачита административните актове, с които на ищците е възстановена собствеността върху процесните имоти. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Т. К. Т. и К. Т. Т.. Те считат, че са били налице предпоставките на чл.2 З. по З. и др. за възстановяване на собствеността върху процесните имоти, тъй като те попадат в онази част на бившия парцел “ІІ-МВР районна пожарна охрана”, която е останала незастроена и практически незасегната от мероприятието, за което е бил отчужден техният имот. Самият факт, че през 1999г. е обособен УПИ І-за обществено обслужване и офиси, който е изключен от обхвата на УПИ ХІІ-за противопожарна охрана, означава, че УПИ ХІІ може да съществува и без площта на УПИ І. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1. Осъществен ли е фактическият състав на чл.2 З. по З. и др., ако е започнало фактическо строителство по изграждането на отчуждителното мероприятие, но то е реализирано частично и не е засегнало процесните имоти. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС и решение №589 от 23.06.09г. по гр.д.№328/08г. на ВКС, ІІІ ГО. 2. Осъществен ли е фактическият състав на чл.2 З. по З. и др. по отношение на незастроен терен, в случай на реализиране на отчуждителното мероприятие в обем, по-малък от планираното и при липса на установяване на функционална свързаност между незастроения терен в частта на отчуждения имот, в която мероприятието е частично осъществено. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС и решение №899 от 04.01.2011г. по гр.д.№1990/09г. на ВКС, І ГО; решение №589 от 23.03.09г. по гр.д.№328/08г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №2739/94г. по адм.д.№396/94г. на ВС, ІІІ ГО. 3. При осъществяване на косвен съдебен контрол при решения за възстановяване на собствеността по чл.2 от З. по З. и др. длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема, че процесен имот е включен в общото мероприятие, макар да не е осъществено фактическо строителство върху него. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №2739/1994г. по адм.д.№396/94г. на ВС, ІІІ ГО и решение №151 от 18.05.09г. по гр.д.№177/08г. на ВКС, І ГО. Ответникът в производството В. С. И. оспорва жалбата. Счита, че тя е недопустима в частта за ПИ №272, тъй като цената на този иск, формирана по правилото на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ като ? от данъчната оценка на този имот, е под 5000лв. По отношение на другия ПИ №271 не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение; посочените решения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка, а жалбоподателите не са изяснили връзката на тези дела с обжалваното решение. В. съд се е позовал на практика на ВКС по прилагането на чл. 2 от З. по З. и др., включително и по чл.290 ГПК и е съобразил решението си с тази практика. Ответникът З. [фирма] /н/ оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като в отчуждения имот е изпълнено комплексно мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността. Излага и доводи по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, независимо от това, че ? от данъчната оценка на единия от процесните имоти е под 5000лв. Съображенията за това са следните:
Предмет на делото е реална част от УПИ І-за обществено обслужване и офиси, с площ на реалната част от 980кв.м. Макар тази реална част да включва два отделни имота с двама различни собственика, спорното материално право е едно и то се определя от цялата площ от 980 кв.м., т.е. от двата имота, разглеждани в тяхната цялост, тъй като те са съседни, представляват част от бившия имот пл.№250, по отношение на който е провеждано отчуждително производство за мероприятието „пожарна охрана”; по отношение на всеки от двата имота се преценяват едни и същи предпоставки за реституция, едни и същи възражения на ответника за изтекла придобивна давност, и най-вече – двата имота могат да имат в бъдеще само общ градоустройствен статут по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно заключението на вещото лице на стр. 354 по делото. Недопустимо е постановяване на различни решения по отношение на двете части от процесния имот, а това би могло да се случи, ако формално се приложи правилото на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на отделните части от спорния имот. Самите ищци разглеждат имота като едно цяло, като определят обща цена на предявения иск в размер на 7735,87лв., явяваща се сбор от ? от данъчните оценки на двете части. Следва да се има предвид и това, че ПИ №271 и ПИ №272 нямат юридическа самостоятелност, тъй като са части от един по-голям УПИ, чиято данъчна оценка удовлетворява изискването на чл.280, ал.2 ГПК.
Настоящият състав приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Определящ за изхода на спора по настоящото дело е вторият въпрос – дали е осъществен фактическият състав на чл.2 З. по З. и др. по отношение на незастроен терен, в случай на реализиране на отчуждителното мероприятие в обем, по-малък от планираното и при липса на установяване на функционална свързаност между незастроения терен и останалата част на отчуждения имот, в която мероприятието е частично осъществено. По този въпрос решението на въззивния съд влиза в противоречие с практиката на ВКС – посоченото от жалбоподателите решение №589 от 23.03.09г. по гр.д.№328/08г. на ВКС, ІІІ ГО, както и служебно известнвото на съда решение 193 от 31.10.13г. по гр.д.№876/12г. на ВКС, І ГО, което е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.10.2013г. по гр.д.№12250/2009г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 155лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: