О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 17.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2583 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №282 от 01.02.13г. по ч.гр.д.№30/2013г. на Бургаския окръжен съд е отменено определение №356/07.11.12г. по гр.д.№120/12г. на Царевския районен съд, постановено по отвод за местна подсъдност по чл.105 ГПК, и делото е върнато на Царевския районен съд за разглеждане на предявения иск.
Въззивният съд е приел, че Царевският районен съд е компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл.128 КТ, предявен от наследниците на починалия работник Г. К. Г. срещу работодателя ГУ [фирма] [населено място]. Спорът е трудов и по правилото на чл.114 ГПК искът може да се предяви и по мястото, по което работникът е полагал обичайно своя труд. Разпоредбата на чл.114 ГПК изключва общата местна подсъдност по чл.105 ГПК по седалището на ответника.
Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд в посочената му част е подадена от ответника ГУ [фирма] [населено място]. Жалбоподателят акцентира върху обстоятелството, че искът по чл.128 КТ е предявен не от работник или служител, а от неговите наследници, следователно спорът не е трудов и спрямо него не може да се приложи разпоредбата на чл.114 ГПК. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, свързан с прилагането на чл.114 ГПК в хипотезата на спор, в който като страна участват наследниците на починал работник.
Ответниците в производството Р. Г., М. К.-К. и Владимир К. оспорват частната жалба. Считат, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос е определящ за изхода на делото, но в съществената му част той е разрешен със задължителна практика на ВКС и това изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение № 111 от 27.05.2011г. по гр.д.№468/2010г. на ВКС, ІV ГО е прието, че искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл.200 КТ, а не чл.49 ЗЗД. Решението е постановено в производство по чл.290 ГПК и представлява задължителна практика. Ако се приложи към случая по настоящото дело, който е сходен, следва извод, че спорът за неплатено трудово възнаграждение е трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, независимо от това, че ищец е не работникът и служителят, а неговите наследници. Оттук се обосновава и приложимостта на чл.114 ГПК спрямо такъв спор. Обжалваното въззивно определение е в съответствие с принципа, заложен в посоченото решение на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №282 от 01.02.13г. по ч.гр.д.№30/2013г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: