О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 28.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.483 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1126 от 21.02.12г. по гр.д.№11562/11г. на Софийски градски съд е потвърдено решението по гр.д.№1416/10г. на Софийски районен съд, 87 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. Х. А. срещу В. С. Г. иск по чл.29, ал.3 от СК – за определяне на по-голям дял в размер на 95 % от общото имущество, придобито по време на брака между страните.
Въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не разкриват значителен принос на ищцата в придобиването на общото имущество, включващо апартамент в [населено място], хладилник, ютия, микровълнова фурна и разтегателен диван с ракла. Не е изяснен произходът на сумата от 11 318,08щ.д., изтеглена от банкова сметка на ищцата и вложена в придобиването на процесното жилище. Страните са работили през цялото време на своя съвместен живот, като в повечето случаи ответникът е получавал по-висока заплата. Не е доказано, че той е бил пристрастен към хазарта и е използвал трудовото си възнаграждение само за това. Помощта в продукти и в пари, която са оказвали родителите на ищцата, не е била решаваща за издръжката на семейството. И на последно място – признанието на ответника, че приносът на ищцата в придобиването на общото имущество е около 65-67%, следва да се преценява с оглед всички доказателства по делото. В конкретния случай доказателствата сочат, че приносът на ищцата в придобиване на процесното жилище, което е най-скъпата част от общото имущество, е незначително по-голям от този на ответника и затова няма основание за уважаване на предявения от нея иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. А.. Тя поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът пренебрегнал признанието на ответника за по-големия и принос; извратил е данните по делото във връзка с пристрастеността на ответника към хазарта, както и за оказваната помощ от родителите и. Не било отчетено обстоятелството, че родителите са и дарили жилищноспестовния си влог, в който е имало остатък от 5000лв. и тези средства са вложени в закупуване на процесното жилище. Неверен бил изводът, че след като заплатата на ищцата отивала за погасяване на заеми, семейството е било издържано от нейния съпруг. Пренебрегнато било обстоятелството, че към датата на придобиване на жилището жалбоподателката е имала по своя сметка пълната сума в размер на 15202,37 щ.д, която е вложила за покупката, както и експертизата, която проследява начина на набиране на тази сума. Пренебрегнати били и свидетелските показания, включително и на бащата на ответника, че родителите на ищцата са оказали финансова помощ в придобиването на жилището, а освен това са подпомагали семейството с пари и продукти.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следния въпрос:
„Съдът е възприел неправилно и незаконосъобразно искането с правно основание чл.29, ал.3 СК, с което е поискано да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата има по-голям принос в придобиване на общото имущество“…
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с:
– решение №81/06.02.1985г. по гр.д.№110/84г. на ВС, второ гр.отд., в което е прието, че по-големият принос е налице, когато единият съпруг е внесъл в придобиването на имуществената общност свои лични средства в значителен размер и когато е изпълнявал семейните си задължения, внасял е в семейството доходите си и дарените от родителите му средства.
– решение №1065/28.11.98г. по гр.д.№1005/97г. на ВКС , второ гр.отд. – че приносът не се извежда само от съпоставка на получаваното трудово възнаграждение на двете страни, но следва да се държи сметка за полагания труд в домакинството, грижите по отглеждането на децата, за помощта на родителите и др.
– ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС и решение №432/14.07.04г. по гр.д.№714/03г. на ВКС, второ гр.отд. – относно приноса като предпоставка за уважаването на иска
Освен това въззивният съд не обсъдил подробно доказателствата по делото и не се аргументирал защо ги намира за недостатъчни за уважаване на иска, с което действал в противоречие с ППВС №1/13.07.1953г.
Ответникът в производството В. С. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, евентуално – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
На първо място – в изложението към касационната жалба не се съдържа правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, по който може да се допусне обжалването. Под формата на правен въпрос е формулирано оплакване за неправилност на обжалваното решение, което не може да бъде разгледано в настоящата фаза на производството.
На следващо място – липсва противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Въззивният съд е изложил мотиви защо в случая няма значителен принос на жената в придобиване на общото имущество. Сумата от 5000лв., представляваща лични нейни средства, подарени от родителите и, с равностойност 2200,99щ.д., не обосновава значителен принос спрямо стойността на общото имущество, най-скъпото перо от което е придобито за 15 000щ.д. Следва да се отбележи и това, че предмет на делото не е иск по чл.23 СК за преобразуване на лично имущество, а иск по чл.29, ал.3 СК за по-голям дял от общото имущество, по който преценката за приноса е по-обща и включва отчитането не само личните средства, вложени за придобиване на имуществото, но и получаваните от съпрузите доходи по време на брака, както и полаганите грижи за домакинството и децата. В настоящия случай няма данни мъжът да се е дезинтересирал от грижите за семейството и детето, а неговото признание за по-големия принос на жената, както и свидетелските показания за залагането на суми за Е., са преценени от съда съобразно изискването на чл.235, ал.2 ГПК и практиката на ВКС по прилагането на този текст. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото сочи на извод за липса на значително по-голям принос на жената в придобиване на общото имущество и при това положение отхвърлянето на предявения иск е в съответствие с практиката на ВКС по чл.29, ал.3 СК, преди чл.28, ал.3 СК /отм./. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1126 от 21.02.12г. по гр.д.№11562/11г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: