О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
С., 05.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№792
по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №201 от 10.05.11г. по гр.д.№2067/10г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено решение №31 от 19.01.11г. по гр.д.№2067/10г. на Пазарджишкия районен съд и ползването на съсобственото дворно място е разпределено между страните по вариант №3 от заключението на вещото лице: на ищците Г. Д. П. и А. И. П., които притежават ? ид.част от мястото, е предоставено ползването на източната част с площ от 27,2 кв.м. и западната част с площ от 46 кв.м., или общо 73,2 кв.м., а на ответника К. А. М., собственик на останалата ? ид.част, както и на А. К. М. и А. Д. М., притежаващи право на ползване върху същата ? ид.част от мястото, е предоставена за ползване северната част, с площ от 77,3 кв.м., като е предвидено и място за общо ползване от 43,8 кв.м., разположено около съществуващата двуетажна жилищна сграда.
Въззивният съд е приел, че вариант №3 от заключението на вещото лице отговаря на фактическото ползване на имота и в максимална степен съответства на правата на страните, като същевременно осигурява място за общо ползване непосредствено около жилищната сграда – етажна собственост, каквото не е предвидено в другия вариант №2, за който настояват ищците. Мястото за общо ползване е сведено до минимум, като то е необходимо с оглед евентуални ремонти по сградата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че въззивният съд е нарушил изискването да избере такъв вариант на ползване, който да отговаря в максимална степен на правата на съсобствениците; да е най-целесъобразен и да предоставя за ползване едно компактно място. Освен това – по реда на чл.32, ал.2 от ЗС се искала намесата на съда да разпредели между страните ползването на общото място, а не да оставя част от него неразпределено, с оглед обслужване на сградата – етажна собственост. Така въззивното решение влизало в противоречие с решение №1247/03.06.76г. по гр.д.№748/76г. на ВС, първо гр.отд. и решение №899/25.10.85г. по гр.д.№421/85г. на ВС, четвърто гр.отд. – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На следващо място – съдът допуснал и процесуално нарушение, тъй като член от неговия състав участвал при разглеждане на делото в същата инстанция. По този начин въззивното решение влизало в противоречие с ТР №13/1976г. на ОСГК на ВС. Освен това – неправилното тълкуване на материалния закон, неправилното интерпретиране на доказателствения материал и допуснатото съществено процесуално нарушение обосновавали основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и преразглеждането на делото от ВКС било от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът в производството К. А. М. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – жалбоподателите не са формулирали правните въпроси, по които искат да се допусне касационно обжалване, а това е задължително изискване, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Но дори да се приеме, че се поставя въпроса за необходимостта при разрешаване на спора по чл.32, ал.2 от ЗС съдът да предложи един целесъобразен начин на ползване, като се съобрази с правата на съсобствениците в общата вещ, по този въпрос обжалваното решение не противоречи на съдебните решения, представени от жалбоподателите. В решение №1247/03.06.76г. по гр.д.№748/76г. на ВС е застъпено принципното разбиране, че съдът следва да избере начин на разпределение на ползването, съобразен с правата на страните в общата вещ, да не се засягат извършените от тях подобрения, да има най-целесъобразно ползване на имота и то по фактическото му положение към момента на постановяване на решението – все разрешения, към които се е придържал и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. С решение №899/25.10.85г. по гр.д.№421/85г. на ВС се разрешава въпросът по кой ред следва да се разпредели ползването на земята, когато тя е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, при наличие на хоризонтална или вертикална етажна собственост. Приема се, че чл.42 от ЗС не е единственият път, по който може да се разпредели ползването на общите части. Когато предмет на разпределението е площ, на която назначението не е да обслужва етажната собственост, а да задоволява други стопански нужди, съдът следва да разгледа спора по чл.32, ал.2 от ЗС. Обжалваното в настоящото производство решение е в пълно съответствие с това решение на Върховния съд.
Няма противоречие между въззивното решение и ТР №13/1976г. на ОСГК на ВС. По настоящото дело не е налице соченото от жалбоподателя процесуално нарушение – съдията, който е постановил първоинстанционното решение, да е участвал в състава, постановил въззивното решение по същия спор.
И на последно място – не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съдържанието на това основание е разисквано подробно в т.4 та ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. То не се покрива с твърденията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон, каквито се сочат в настоящата касационна жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201 от 10.05.11г. по гр.д.№2067/10г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: