1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 07.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1525 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №ІІІ-129 от 16.11.2015г. по гр.д.№1244/15г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №59/04.05.2015г. по гр.д.№872/14г. на Айтоския районен съд, с което Х. О. И. е бил осъден да предаде на Х. Х. И. и З. Н. И. ивица дворно място с площ от 28 кв.м., представляваща северната част на неурегулиран поземлен имот с площ от 842 кв.м., находящ се в [населено място], [община], област Б., за който по неодобрен кадастрален план на селото е предвиден имот пл.№190, която реална част е защрихована с червен цвят на скица №1 и 2 от заключението на вещото лице, неразделна част от съдебното решение.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти. Границата между тях е била определена по реда на чл.109а ЗС, тъй като за населеното място няма влязъл в сила кадастрален план. Според съдебното решение по чл.109а ЗС, което обвързва страните със сила на пресъдено нещо, спорната площ е част от имота на ищците, а ответникът владее тази част без основание. Затова искът по чл.108 ЗС е основателен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Х. О. И..
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо по три причини: постановено е по нередовна искова искова молба, от която не става ясно дали е предявен иск по чл.108 или по чл.76 ЗС; имотът не е идентифициран по действащия план и че иск по чл.108 ЗС е недопустим, след като спорът за собствеността е разрешен по реда на чл.109, ал.2 ЗС /сега чл.109а ЗС/. Отделно от това решението било и неправилно, тъй като не било обсъдено наведеното в отговора на исковата молба твърдение за злоупотреба с право; били допуснати процесуални нарушения във връзка с установяване на спорните обстоятелства и преценката на свидетелските показания. Освен това, ако се приеме, че е предявен иск по чл.108 ЗС, в диспозитива на съдебния акт липсвала част, която установява собствеността на ищеца.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВС и ВКС във връзка с допустимостта на съдебното решение. Сочат се решение №1525/08.07.1969г. по гр.д.№1027/1969г. на ВС, І ГО; т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС; решение №27 от 08.03.2010г. по т.д.№521/09г. на І ТО; решение №90 от 27.05.2011г. по т.д.№674/2010г. на ВКС, ІІ ТО и решение №194 от 26.11.2010г. по т.д.№80/2010г. на ВКС, ІІ ТО. Във връзка с правилността на решението се сочат решение №378/28.07.2010г. по гр.д.№148/2009г. на ВКС, ІV ГО; т.4 на ППВС №7/27.12.1965г.; решение №87/04.09.1958г. по гр.д.№55/58г. на ОСГК на ВС; решение №189 от 20.06.2014г. по гр.д.№5193/13г. на ВКС, ІV ГО и решение №40 от 10.02.2014г. по гр.д.№4973/13г. на ВКС, ІV ГО.
Ответниците в производството З. Н. И., Б. Х. Х., А. Х. А. и Г. Х. Х., последните трима конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК като наследници на починалия в хода на процеса Х. Х. И., оспорват жалбата. Считат, че тя не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в нея не са формулирани правни въпроси и не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
В изложението към жалбата не са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно приетото в мотивите по т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. Единственото изключение е предвидено за случаите, когато възниква съмнение за валидността и допустимостта на съдебното решение – тогава касационното обжалване може да бъде допуснато и служебно.
В настоящия случай, въпреки подробната обосновка от жалбоподателя, не възниква съмнение за допустимостта на обжалваното решение. Производството по делото е проведено по редовна искова молба, в която, въпреки известната непрецизност, има пълно съответствие между обстоятелствена част и петитум, които сочат на иск с правно основание чл.108 ЗС, а спорният имот е индивидуализиран в достатъчна степен, позволяваща да се очертае предметът на делото, по който ще се формира сила на пресъдено нещо. Правното основание на предявения иск е чл.108 ЗС. То се извежда от твърденията в исковата молба – че ищецът е собственик на имот, част от който е била предмет на спор по чл.109а ЗС, разрешен в полза на ищеца, както и че ответникът възпрепятства поставянето на ограда, с която спорната част да бъде приобщена към останалата част от имота на ищеца; че за спорната площ е воден иск по чл.109 ЗС, който е отхвърлен по съображение, че срещу бездействието на ответника да освободи тази площ следва да се води иск по чл.108 ЗС. Съответно на тези твърдения е и искането за осъждане на ответника да предаде спорната площ на ищците. Исковата молба не навежда съмнение за предявен владелчески иск, както неправилно поддържа жалбоподателят. От друга страна спорният имот е достатъчно индивидуализиран според белезите и скицата, неразделна част от решението по чл.109а ЗС. И на последно място – наличието на влязло в сила решение по чл.109а ЗС, което има установителен характер за местоположението на границата между два неурегулирани поземлени имота, не изключва допустимостта на последващ иск по чл.108 ЗС за предаване владението на частта от имота на ищеца, която се владее от ответника без правно основание, в хипотеза, при която искът по чл.109а ЗС не е съдържал в себе си искане за предаване владението на спорната част. Посоченото от жалбоподателите решение №1525/08.07.1969г. по гр.д.№1027/1969г. на ВС, І ГО не представлява задължителна практика на ВС. Смисълът на това решение е, че веднъж разрешен по реда на чл.109а ЗС /преди чл.109, ал.2 ЗС/, спорът за собственост на гранична площ между два неурегулирани поземлени имота не може да бъде пререшаван с последващ иск по чл.108 ЗС. В настоящия случай няма пререшаване на спора за собственост на граничната площ, напротив, въззивният съд се е съобразил със силата на пресъдено нещо на решението по чл.109а ЗС. Неотносими са и другите решения на ВКС, посочени от жалбоподателя във връзка със становището му за недопустимост на предявения иск. В т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, решение №27 от 08.03.2010г. по т.д.№521/09г. на І ТО и решение №90 от 27.05.2011г. по т.д.№674/2010г. на ВКС, ІІ ТО се имат предвид случаите на нередовна искова молба, а по настоящото дело исковата молба е редовна. Решение №194 от 26.11.2010г. по т.д.№80/2010г. на ВКС, ІІ ТО разглежда съвсем различна хипотеза на недопустимост на осъдителен иск за парично вземане, когато е трябвало да се предяви специалният установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК. Не следва да се разглеждат останалите решения на ВКС, посочени от жалбоподателя, тъй като те са свързани с оплакванията му за неправилност на въззивното решение, без обаче да са поставени съответстващи въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото, на ответниците следва да се присъдят разноските по делото – 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.03.2016г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ-129 от 16.11.2015г. по гр.д.№1244/15г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. О. И. от [населено място], [община], област Б. да заплати на З. Н. И., Б. Х. Х., А. Х. А. и Г. Х. Х. от [населено място] сумата от 500лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: