О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
С., 31.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.563 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №233 от 18.02.11г. по гр.д.№38/11г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение №415/19.10.10г. по гр.д.№1055/09г. на Карловския районен съд и е отхвърлено предявеното от Н. С. К. срещу П. Н. К. искане за разпределяне ползването на лятна кухня, находяща се в източната част на УПИ V-35 от кв.13 по плана на [населено място], [община], състояща се от три стаи, два коридора и баня. Със същото решение въззивният съд е отхвърлил и насрещното искане на П. Н. К. срещу Н. С. К. за разпределяне ползването на същото дворно място, както и на находящата се в западната му част втора лятна кухня с площ от 80кв.м., състояща се от баня, кухня и тоалетна, както и сушилня за билки до нея.
За да отхвърли първоначалното искане, въззивният съд е приел, че предложеният от вещото лице вариант на ползване от Н. К. на лятната кухня в източната част на дворното място е свързан с преодоляване на съществуващия масивен зид, който отделя ползваните от страните части от съсобственото дворно място, без данни за проход в него или врата, през която да се преминава. Разпределението на ползването следва да се съобразява със съществуващото фактическо положение и е недопустимо в това производство да се предписва извършването на преустройства във връзка с него – конкретно в случая – избиване на врата през масивния зид.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. С. К.. Той счита, че съдът не е имал основание да отмени първоинстанционното решение, с което е разпределено ползването на лятната кухня в източната част на дворното място, след като не е имало такова искане от жалбоподателите. Освен това – неправилно било прието, че нямало как Н. К. да ползва тази лятна кухня, след като можело да се избие врата в масивната ограда, през която той да преминава и да достига до нея. Решението на въззивния съд противоречало както на решението на първата инстанция, така и на ТР №67 от 25.11.69г. на ОСГК на ВС.
Ответникът в производството П. Н. К. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Жалбоподателят повдига въпроса за допустимостта на въззивното решение, когато съдът се е произнесъл в необжалвана част на решението на първата инстанция. Данните по делото обаче не сочат на вероятна недопустимост на въззивното решение, ето защо по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. С първоинстанционното решение са уважени както първоначалното, така и насрещното искане за разпределяне на ползването на дворното място и съществуващите в него две летни кухни. Въззивни жалби срещу това решение са подали и двете страни. Ответникът П. Н. К. е обжалвал решението изцяло, включително и в частта за лятната кухня в източната част на мястото. При това положение въззивният съд е имал основание да се произнесе по цялото искане и да отмени решението на първата инстанция в тази част. Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е определящ за изхода на настоящото дело, ето защо по него не следва да се допуска касационно обжалване.
На следващо място – различните решения на двете предходни инстанции по настоящото дело не са основание за допустимост на касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК възниква когато има противоречие между влезли в сила решения на съдилищата, или противоречие на невлязлото в сила решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение. Тези условия в случая не са налице.
И на последно място – жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, по който въззивното решение влиза в противоречие с ТР №67 от 25.11.69г. на ОСГК на ВС. Такова противоречие в случая няма. Решаващо за отхвърляне на искането за разпределяне на ползването на лятната кухня в източната част на дворното място се е оказало обстоятелството, че Н. К. няма достъп до нея поради съществуващата масивна ограда, която разделя ползваната от него част от дворното място и частта на ответника, в която се намира лятната кухня. Изводът на съда, че в производсвото по чл.32, ал.2 от ЗС съдът не може да предписва преустройства в процесния имот /избиване на врата през масивната ограда/ съответства изцяло на практиката на ВКС – например решение №71 от 19.04.11г. по гр.д.№727/10г. на ВКС, ІІ ГО, което е постановено в производство по чл.290 от ГПК и е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос не е поставен за разглеждане в ТР №67 от 25.11.69г. на ОСГК на ВС, затова не възниква и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №233 от 18.02.11г. по гр.д.№38/11г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: