О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 21.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.6005 по описа на ВКС за 2013г., взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №12997 от 03.07.13г. по ч.гр.д.№3659/13г. на Софийски градски съд е оставено без разглеждане възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК на Е. К. М. от [населено място] срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съдът е приел, че възражението е подадено на 19.07.12г., след изтичане на едномесечния преклузивен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, което е станало на 15.02.2011г., с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Не е прието за доказано оспорването на Е. М., че не е получила тази покана. Изложен е мотив, че съдът не разполага със специални знания, за да определи дали известието за доставяне, което удостоверява връчването на поканата по пощата, е подписано от М., а експертиза по този въпрос не е ангажирана. Освен това – поканата е връчена по пощата чрез пълномощник Е.А., а от направената справка се установява, че съпруг на Е. М. е Е. А..
Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд е подадена от Е. М.-А.. Тя поддържа, че не е получавала поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на 15.02.2011г. Писмото, получено от трето лице на тази дата, е изпратено на друг адрес, различен от нейния постоянен и настоящ адрес. Следвало съобщението да и бъде връчено по реда на чл.47 ГПК.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданснско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Е. К. М. е подала възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение, която не и е била връчена надлежно. Според изискванията на закона това възражение следва да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. В самото възражение Е. М. е посочила, че е узнала за заповедта за изпълнение при получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Л. М.. От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че Е. М. е получила писмо от ЧСИ Л. М. на 15.02.2011г., чрез пълномощник Е.А.. От приложената справка по ч.гр.д.№3659/13г. на СГС се установява, че Е. А. е съпруг на Е. М. –А.. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че Е. М. е получила поканата за доброволно изпълнение на 15.02.11г. Връчването е извършено чрез лице от домашните на адресата, удостоверено е от пощенския служител по реда на чл.44, ал.2 ГПК и чл.5, ал.2 от Общите условия за доставяне на пощенските пратки и колети /ДВ бр.45/2010г./ и е редовно, независимо от това, че съобщението е било изпратено на адрес, различен от вписания постоянен и настоящ адрес на адресата. Не се е налагало залепване на уведомление по чл.47 ГПК. Спрямо датата 15.02.11г. възражението по чл.423, ал.1 ГПК е просрочено, затова правилно не е било прието за разглеждане от въззивния съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №12997 от 03.07.13г. по ч.гр.д.№3659/13г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: