2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 27.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1929 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, пр.1 ГПК.
С определение №447 от 05.02.2016г. по ч.гр.д.№492/2016г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определението от 24.11.2015г. по ч.гр.д.№900/2015г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Д. И. П. и С. К. П. срещу определение на районния съд, с което е оставено без разглеждане направеното от тях възражение за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС.
Апелативният съд е споделил крайния извод на Благоевградския окръжен съд, че частната жалба срещу отказа да се разгледа възражение за право на задържане е процесуално недопустима. Изложил е мотиви, че възраженията на ответника срещу иска не подлежат на приемане или неприемане от съда, включително и когато по тях се формира сила на пресъдено нещо. Отказът на съда да докладва, събере поискани доказателства и разгледа допустимо възражение срещу иска не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Правилността на този отказ се проверява при обжалване на постановеното решение по спора. Определението, съдържащо отказ да се приеме за разглеждане възражение за право на задържане, не е преграждащо по своя характер и не е в категорията на определенията, които подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Апелативният съд е насочил страните и районния съд към уточняване на възражението за подобрения, направено в отговора на исковата молба по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС и към възможността съдът да се произнесе по възражението за право на задържане, независимо, че преди това е отказал разглеждането му.
Частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд е подадена от Д. И. П. и С. К. П..
Жалбоподателите се позовават на практика на ВКС, според която правото на задържане по чл.73, ал.3 ЗС има обезпечителна функция и не може да се предяви в самостоятелен процес. Оттук те правят извод, че определението на съда, с което е отказано да се приеме за разглеждане възражението за право на задържане по висящ спор с правно основание чл.108 ЗС, е преграждащо и подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. „Определението, с което е отхвърлено правото на задържане на основание чл.72, ал.3 ЗС /неоснователно, още преди да се развие процесът/, което по своята същност не дава възможност същото да бъде защитавано чрез самостоятелен иск и да се реализира по пътя на принудителното изпълнение, от категорията на определенията ли е, които преграждат развитието на делото”.
2. „Това определение не прегражда ли пътя ми на защита след отстраняването ни, тъй като не съществува правна възможност притежателят му да си възстанови държането на имота”.
3. „Какъв ми е начинът на защита, в случай на неприемане на възражението”.
Ответниците в производството З. Д. Г., С. Д. В. и Н. Д. Т. оспорват жалбата. Считат, че тя е процесуално недопустима, тъй като определението на апелативния съд е окончателно. С него е осъществен триинстанционният контрол върху отказа на районния съд да приеме за разглеждане по висящ спор по чл.108 ЗС възражение за право на задържане. Евентуално считат, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като съдът се е произнесъл по тях в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Неин предмет е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Предмет на обжалване пред Софийския апелативен съд е било преграждащото определение на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Д. И. П. и С. К. П.. Това преграждащо определение на окръжния съд подлежи на триинстанционен контрол и съответно – по него принципно може да се произнесе ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая обаче не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените от жалбоподателите въпроси се свеждат до това дали подлежи на самостоятелен контрол по реда на чл.274 ГПК определение на първата инстанция, с което е отказано да бъде прието за разглеждане възражение за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС. Въпросът е обуславящ за изхода на частното производство, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По този въпрос има формирана практика на ВКС, която е в същия смисъл, в който се е произнесъл и апелативният съд. Израз на тази практика е например определение №119/22.03.2010г. по ч.гр.д.№17/2010г. на ВКС, II ГО. Настоящият състав приема, че тази практика е в съответствие с процесуалния закон и не са налице предпоставки за промяната и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №447 от 05.02.16г. по ч.гр.д.№492/2016г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: