1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 14.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5722 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №209 от 24.04.2014г. по гр.д.№718/13г. на Плевенския окръжен съд е отменено решение №48 от 21.03.13г. по гр.д.№218/2006г. на РС Кнежа и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.353 ГПК са разпределени между съделителите допуснатите до делба имоти, обособени в петнадесет дяла.
Въззивният съд е съобразил съгласието на съделителките от едно от колената – М. И. Б. и В. И. Б. първата от тях да получи по-голям реален дял от втората, независимо от равните им квоти в съсобствеността – по 18/216 ид.части. Разпределил е в дял на М. Б. нива от 14,780 дка на стойност 10050,40 лв., а в дял на В. Б. – изоставено трайно насаждение от 1 дка на стойност 80 лв., като за уравнение на дяловете е осъдил М. Б. да заплати на сестра си В. Б. сумата от 4985,20лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителката М. И. Б..
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на представения по делото протокол по гр.д.№137/95г. на РС Кнежа, както и на оплакванията и във въззивната жалба за несъобразени от съда договорености между нея и сестра и, установени с този протокол. Пренебрегнато било и заключението на вещото лице по настоящото дело. Жалбоподателката счита, че не дължи на сестра си В. Б. суми за уравнение на дяловете, тъй като с предходна съдебна делба по гр.д.№137/95г. на РС Кнежа тя и е отстъпила наследствената си идеална част от една къща, срещу което трябвало да получи земеделски земи от същия наследодател. Затова по настоящото дело тя имала право на по-голям реален дял от тези земеделски земи, но нямала задължение да плаща суми за уравнение на дяловете. Освен това съдът не съобразил заключението на вещото лице, което е предлагало В. Б. изобщо да не получава реален дял от земите.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото и да мотивира в каква част го приема и защо; за задължението на съда да обсъди оплакванията и доводите във въззивната жалба; за задължението на въззивния съд да отстрани пропуски в доклада по чл.146 ГПК на първата инстанция; за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира своето решение.
Ответникът в производството В. И. Б. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
При прилагането на процесуалния закон въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС.
На първо място – няма процесуален способ, по който съдът да се съобрази в решението си с неизпълнени уговорки между страните по предходна делба-спогодба. Затова делбеният протокол по гр.д.№137/95г. на РС Кнежа, на който се позовава жалбоподателката, няма самостоятелно значение при извършването на настоящата делба и съдът не е бил длъжен да се съобразява с него при постановяване на решението си. Той обаче се е съобразил с произтичащото от този протокол и изразено в производството по настоящото дело съгласие между сестрите М. Б. и В. Б. първата да получи по-голям реален дял при настоящата делба, въпреки че квотите на двете са равни. Така М. Б. получава нива от 14,780 дка на стойност 10050,40 лв., а В. Б. – изоставено трайно насаждение от 1 декар на стойност 80 лв. Ето защо необсъждането на протокола по гр.д.№137/95г. на РС Кнежа не влиза в противоречие с посочената практика на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими доказателства по делото. На следващо място – при делбата, освен уговорките на страните, съдът следва да съблюдава и принципите, заложени в чл.69, ал.2 ЗН – при възможност всеки от наследниците да получи своя дал в натура, а неравенството в дяловете да се изравнява в пари. Вещото лице в делбеното производство може да предложи проект за обособяване на отделните дялове, но съдът е този, който има решаващата дума по правните въпроси, които не са от компетентност на вещото лице. Възлагането на реален дял на В. Б., макар и минимален, както и присъждането на парично уравнение на дяловете, са правни въпроси, по които вещото лице не е компетентно и в тази част експертизата няма характер на даване на становище по технически въпрос, за който се изискват специални знания и затова несъобразяването и от съда не представлява нарушение на практиката на ВКС по прилагането на текстовете на ГПК за вещите лица. Не е нарушена и практиката на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията и доводите в жалбата, с която е сезиран. В случая оплакванията в жалбата са свързани с уговорката по предходното делбено дело М. Б. да получи част от наследствения дял от земеделските земи на сестра си В. Б.. По предходното дело не е конкретизиран размерът на земите, които в М. Б. следва да получи извън своя наследствен дял. Никъде в делбения протокол по гр.д.№137/95г. на РС Кнежа не се споменава цифрата 12 дка, на която се настоява във въззивната жалба по настоящото делбено дело. Тази цифра не може и да бъде постигната, тъй като на двете сестри общо се полагат според квотите им в коляното дял от 14 780 дка и няма как извън своята наследствена ? ид.част от тях, т.е. извън своите 7 390 дка, М. Б. да получи допълнително 12 дка от дела на сестра си В. Б., в какъвто смисъл е въззивната и жалба. И на последно място – въпросът, свързан с правомощията на въззивния съд при нарушения на правилата за доклада по чл.146 ГПК изобщо не възниква по настоящото дело. Този въпрос жалбоподателката мотивира с виждането си, че уговорката между двете сестри за получаване от едната на по-голям дял от земеделските земи представлява претенция по сметките по смисъла на чл.346 ГПК, която не била приета за разглеждане и по която нямало възможност да се ангажират доказателства. В действителност искането за присъждане на по-голям дял не представлява претенция за сметки, а искане за начина на формиране на дяловете при извършване на делбата. Това искане е съобразено от въззивния съд, доколкото и двете наследници от коляното на И. Т. Б. са изразили общо съгласие за по-голям дял на едната наследница от другата.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси има формирана практика на ВКС и разглеждането на настоящото дело няма с нищо да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №209 от 24.04.2014г. по гр.д.№718/13г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: