О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 30.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.908 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №VІ-49 от 16.08.2012г. по гр.д.№437/12г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №ХІІІ-2080 от 20.12.2011г. по гр.д.№756/11г. на Бургаския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответника [фирма], че ищците Г. С. З. и К. Х. З. са собственици на поземлен имот с идентификатор……. по кадастралната карта на [населено място]. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач [фирма]-в ликвидация.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално допустимо. Действително, исковата молба, по която е образувано делото, е била насочена първоначално срещу ответниците М. и А. Ж.. С допълнителна молба ищците са уточнили, че насочват иска си срещу [фирма], тъй като след три прехвърлителни сделки това дружество се легитимира формално като собственик на спорния имот. Въззивният съд е приел, че уточнението на иска е направено преди връчване на исковата молба на ответниците и по същество представлява нейна поправка, затова изложените допълнителни обстоятелства и искания съставляват част от предмета на делото, макар да не са включени в текста на първоначалната искова молба. Ето защо исковата молба срещу [фирма] е редовна, в нея има обстоятелствена част и петитум срещу този ответник и районният съд е постановил допустимо решение по този иск. Допустимо съгласно чл.214, ал.1 ГПК е било и изменението на иска от осъдителен в установителен.
По съществото на правния спор е прието следното:
Ищците Г. С. З. и К. Х. З. са наследници на своя син Х. К. З., починал на 25.03.2005г. По силата на придобивна сделка от 2003г. Х. З. е станал собственик на спорния имот. С нот.акт №…., т…, рег.№…., дело №… от …..г. имотът е бил продаден на М. Ж.. С влязла в сила присъда пълномощникът по сделката, действал от името на продавача Х. З., е признат за виновен в престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1 НК – че на 17.05.2004г., чрез използване на неистински документ /пълномощното, чрез което е извършена сделката по нот.акт №…./….г./, е получил без основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои. На …….г. Х. З. е предявил срещу М. Ж. и съпругата му А. Ж. иск по чл.108 ЗС, но в хода на производството е починал и поради невъзможност неговите родители да се призоват на посочените от тях постоянни адреси, производството по делото е прекратено с влязло в сила определение от 08.07.2007г. по гр.д.№1642/04г. на Бургаския районен съд. С последващ нот.акт №6/2008г. М. Ж. и съпругата му А. Ж. са продали процесния имот на П. М., а от своя страна П. М. и съпругата му Р. М. са продали имота на [фирма]. На 31.08.2008г. [фирма] е продало имота на ответника по делото [фирма].
Доколкото сделката по нот.акт №…., т…., рег.№…., дело №…/….г. е извършена от представител без представителна власт, тя е относително недействителна и не обвързва продавача. Той е оспорил приживе сделката пред съда и с това недействителността се e заздравила. Тази сделка не е произвела вещно действие, затова собствеността върху спорния имот не е могла да бъде прехвърлена и при последващите сделки. Собственици на процесния имот към настоящия момент са ищците, като наследници на своя син Х. К. З.. Ответното дружество не е могло да придобие собствеността нито на първично, нито на производно основание. По делото не е установено купувачите Ж., М. и [фирма] да са осъществявали владение върху спорния имот, за да може то да бъде присъединено към владението на ответното дружество. [фирма] е добросъвестен владелец, но срокът на установеното от него владение след 31.08.2008г. не е достатъчен за придобиване на собствеността по давност. Дори да се приеме, че праводателите на ответника са владели спорния имот, то придобивната давност е прекъсната на основание чл.116, б.”б.” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС с предявяването на 01.06.2004г. на иск за собственост от Х. К. З., а по време на процеса давност не тече – чл.115, б.”ж” ЗЗД.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма]. В нея са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по недопустимо предявен иск, в който под формата на поправка на „технически грешки” и изменение на иска се стигало до замяна на страна, изменение на петитум и основание. Първоначалната искова молба не съдържала обстоятелствена част и петитум срещу [фирма]. Освен това – при новото разглеждане на делото след отмяна по чл.303 и сл. ГПК ищците направили недопустимо изменение на твърдяната фактическа обстановка и петитума на исковата молба – изменено е твърдението, че ответникът владее спорния имот, а освен това е променена и формата на търсената защита – от осъдителен към установителен иск за собственост. Решението било неправилно по въпроса за придобивната давност, тъй като само редовно предявен иск може да прекъсне давността.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Длъжна ли е въззивната инстанция при допуснат от първата инстанция пропуск по чл.146 ГПК в доклада да извърши самостоятелен такъв, като включи в него всички релевантни за спора факти и
2. Допустимо ли е под формата на изменение на иска да се добавя нова страна и да се изменя петитума на заявената претенция.
Ответниците в производството Г. С. З. и К. Х. З. не вземат становище по жалбата.
Третото лице помагач [фирма]-в ликвидация също не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Първият въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е свързан със съответно оплакване в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, произтичаща от липса на адекватен доклад по чл.146 ГПК. Жалбоподателят не твърди, че поради липсата на такъв доклад не е могъл да се ориентира в предмета на правния спор и необходимите доказателства, които има тежест да ангажира. Ето защо този въпрос не е определящ за изхода на спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване. В настоящия случай е изготвен доклад по чл.146 ГПК както при първоначалното разглеждане на делото, преди влязлото в сила решение по него да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. ГПК, така и след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Срещу този доклад не е постъпило възражение от жалбоподателя, той само е уточнил твърденията си във връзка с направеното възражение за придобиване на спорния имот по давност. Във въззивната му жалба също няма оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на чл.146 ГПК. Тези обстоятелства още веднъж потвърждават извода, че правният въпрос, свързан с твърдение за нарушение на чл.146 ГПК, е неотносим към спора по настоящото дело.
Вторият правен въпрос е свързан с оплакването на жалбоподателя, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустимо изменен иск. Въпросът е определящ за изхода на делото, но с оглед конкретните обстоятелства по него не е налице противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, което да обуслови допускане на касационно обжалване. В настоящия случай е предявен иск по чл.108 ЗС срещу ответниците М. Ж., А. Ж. и П. М.. Преди връчване на препис от исковата молба ищците са подали в съда уточняваща молба от 06.07.2009г., в която са посочили, че междувременно са узнали за последващи прехвърляния на спорния имот и са заявили, че насочват иска си срещу последния приобретател [фирма]. Това уточнение е повторено и с последваща молба от 10.07.2009г. За трети път уточнението е направено с молба от 11.05.2011г. при повторното разглеждане на делото след отмяната по чл.303 и сл.ГПК. Доколкото в случая искът по чл.108 ЗС е насочен срещу ответника [фирма] още преди връчване на препис от исковата молба, то е налице поправка, за която не важат ограниченията на чл.228 ГПК за замяна на страна. В този смисъл е практиката на ВКС – определение №178/12.03.12г. по ч.гр.д.№105/12г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. Приетото от въззивния съд, че е редовно сезиран с иск срещу [фирма], е в съответствие с посоченото определение на ВКС. Обратно – в решение №473 от 01.06.10г. по гр.д.№1537/09г. на ВКС, ІV ГО, на което се е позовал жалбоподателят, са изложени принципни разсъждения на съда по една друга хипотеза на заместване на страна в хода на процеса при условията на чл.228 ГПК, поради което то не е относимо към спора по настоящото дело и не обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Що се отнася до преминаването от осъдителен иск за собственост към установителен иск при условията на чл.214, ал.1 ГПК, съдът не е действал нито в противоречие с изричния текст на закона, нито в противоречие със задължителната практика на ВКС. Посочените от жалбоподателя решения на ВКС / решение №473 от 01.06.10г. по гр.д.№1537/09г. на ВКС, ІV ГО и решение №63/28.05.11г. по т.д.№490/10г. на ІІ ТО/ по чл.290 ГПК имат предвид забраната за едновременно измененение на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но не и случаите, в които се касае за преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-49 от 16.08.2012г. по гр.д.№437/12г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: