О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 17.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4534 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 31.01.14г. по гр.д.№9849/13г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 23.04.13г. по гр.д.№41089/11г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на М. Г. Б. за допълване на основното решение по чл.30, ал.1, вр. чл.36 ЗН, като и бъде присъдена и законната лихва върху паричното уравнение на накърнената запазена част от наследството, считано от датата на предявяване на иска по чл.30, ал.1 ЗН – 28.09.11г., до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е приел, че искането за законна лихва върху претендираната сума е следвало да бъде направено най-късно до приключване на последното съдебно заседание пред районния съд, а този срок не е спазен.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част е подадена от М. Б..
Жалбоподателката поддържа, че искането за присъждане на законна лихва е направено своевременно, в хода на устните състезания и в писмените бележки.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Кой е крайният момент, в който ищецът следва да сезира съда с искане за присъждане на законна лихва върху главницата. Относно законната лихва прилага ли се текстът на чл.214, ал.2 ГПК за изтекли лихви към главното вземане от подаване на исковата молба.
2. Част от устните състезания ли е писмената защита по делото, когато съдът изрично е предоставил срок за представяне на писмена защита, съгласно текста на чл.149, ал.3 ГПК.
По първия въпрос обжалваното въззивно решение влизало в противоречие с решение №147/16.07.13г. по гр.д.№1372/12г. на ВКС, ІV ГО, а по втория въпрос – с решение №111/23.04.12г. по гр.д.№1077/11г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №476/07.07.10г. по гр.д.№720/09г. на ВКС, ІV ГО.
Ответникът в производството С. Г. Г. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от жалбоподателката въпроси, макар и свързани с мотивите на въззивния съд, не са определящи за изхода на делото по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Преди да се постави въпросът до кой момент може да се направи искане за присъждане на изтекли лихви в хода на процеса, следва да се прецени дали такива лихви се дължат. Затова и определящият въпрос за изхода на правния спор е дали се дължи законна лихва върху сумата за възмездяване на наследника за неговата запазена част от наследството, която се присъжда на основание чл.36, ал.1 ЗН. По този въпрос е постановено решение №166 от 11.07.14г. по гр.д.№703013г. на ВКС, ІІІ ГО. Според приетото от ВКС, източник на паричното притезание, което се присъжда по реда на чл.36, ал.1 ЗН, е самото съдебно решение, затова лихва върху това вземане не се дължи преди влизане на решението в сила. Настоящият състав изцяло споделя това разбиране. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и представлява задължителна практика на ВКС. Като резултат обжалваното въззивно решение съвпада с тази практика. Посочените от жалбоподателя решения на ВКС са свързани с процесуалноправни въпроси, които не са определящи за изхода на настоящия спор, затова не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.01.14г. по гр.д.№9849/13г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: