3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 25.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1727 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
С определение №25 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№645/13г. на Ловешкия окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Т. С. М.-М. срещу определението от 26.11.13г. по гр.д.№2299/11г. на Ловешкия районен съд, в частта му, с която е прекратено производството по предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 ЗН. Съдът е счел, че обжалваното определение фактически представлява отказ да се приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск и като такова не подлежи на обжалване, съгласно т.7 „а” на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Т. С. М.-М.. Жалбоподателката оспорва извода на въззивния съд, че с определението от 26.11.13г. районният съд е постановил отказ да приеме за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск. Позовава се на обстоятелството, че исковата молба по този иск е била оставена без движение и след отстраняване на недостатъците и е изпратена на другата страна за становище. С тези свои действия съдът е изразил воля да приеме за съвместно разглеждане с висящия спор за собственост и предявения инцидентен установителен иск по чл.76 ЗС. Последващото му прекратяване е продиктувано от съображението, че иск по чл.76 ЗН може да бъде предявен само в рамките на делбен процес, какъвто в случая не е налице, т.е. прието е, че съединяването на този иск с висящия спор за собственост е недопустимо. Според жалбоподателката това определение не е равнозначно на определение за неприемане на инцидентен установителен иск, затова то подлежи на касационно обжалване.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск при извършено от съда процесуално действие по оставяне на исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите и депозирана в указания срок молба за отстраняването им.
2. 1. Налице ли е приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск при осъществена от съда процедура по чл.131 ГПК – изпращане на препис от исковата молба и депозирани отговори на ответниците.
3. Налице ли е приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск при постановено определение за прекратяване на производството по същия иск.
4. Необходимо ли е да е постановено изрично определение на съда, че приема инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане, или за приемането на този иск може да се съди от извършените от съда процесуални действия.
Ответниците в производството [фирма] и „Агро финанс” А. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на въззивния съд. Производството по частната жалба е по реда на чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което към него не се отнасят изискванията на чл.274, ал.3 ГПК за формулиране на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и обосноваване на основания по този текст за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С т.7 „а” на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС е прието, че отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване. В решението не са разгледани отделните причини, поради които може да бъде отказано приемането на инцидентния установителен иск. Отказът може да бъде продиктуван както от неспазването на срока по чл.212 ГПК, така и от преценката на съда, че такъв иск е процесуално недопустим; че не е налице връзка между делата; че инцидентният иск не е родово подсъден на първата инстанция, или пък изобщо могат да не бъдат изложени съображения за отказа. Във всички тези случаи сме изправени пред отказ на първата инстанция да приеме инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане с висящия спор по делото. За всички тези случаи важи разрешението, дадено с т.7 „а” на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, както правилно е приел и въззивният съд. Дори ако първоинстанционният съд е предприел определени действия по инцидентния иск, като например размяна на съдебни книжа, няма пречка с последващ изричен свой акт той да откаже разглеждането на иска, както е в настоящия случай. Този последващ акт по същество също е акт на неприемане на инцидентния установителен иск и за него се отнася казаното по-горе, че той не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №25 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№645/13г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: