2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 11.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6848 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 16.07.2014г. по гр.д.№14669/2013г. на Софийски градски съд е отменено решението от 02.07.2013г. по гр.д.№28348/12г. на Софийски районен съд и е уважен предявеният от В. Л. К. срещу ЕС “Зл. м.”, [населено място], [улица], вх.А, иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, като е отменено решението по т.3 на ОС, проведено на 16.05.12г. за изваждане по реда на чл.11 ЗУЕС, вр. чл.45 ЗС на В. Л. К. от сградата на етажната собственост.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено спазването на чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС, според който изваждането от сградата може да стане с мнозинство не по-малко от 75% от идеалните части от общите части, оставащи след приспадането на идеалните части на собственика, за когото се отнася решението, като той не участва в гласуването. Тъй като ищецът има 5,25 % ид.части, като се прибавят към мининума от 75%, необходимият кворум за вземане на обжалваното решение при присъствие на ищеца на събранието е 80,25%. от общите части на сградата. Ответникът не е представил доказателства за размера на притежаваните идеални части на лицата, които са гласували решението. П. по делото списък не е годно доказателство, още повече, че според него обектите във входа са 12, а в действителност те са 14. Освен това според списъка сборът на идеалните части за изброените 12 обекта е 100%, което няма как да е вярно, след като апартаментът на ищеца, който не е включен в списъка, има 5,25 % ид.части. Няма данни да е извършено по реда на чл.40 ЗС определяне на идеалните части от общите части след отделяне на двете етажни собствености на входове „А” и „Б”. Посочено е и това, че не са спазени изискванията на чл.14 от ЗУЕС за гласуване с пълномощно по отношение на представителя на апартамент №12, поради което припадащите се за този обект идеални части, колкото и да са те, не следва да се включват при формирането на необходимия сбор от 75 %. На следващо място – няма данни ищецът да е проявил поведение, попадащо в някоя от хипотезите на чл.45 ЗС, към който препраща разпоредбата на чл.11, ал.1, б.”е” ЗУЕС. Текстът на чл.45, ал.1, б.”б” ЗС урежда като основание за изваждане от сградата систематическото нарушаване на правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Това поведение следва да е еднотипно и най-малко трикратно- три нарушения на правилника или три нарушения на добрите нрави. Ищецът е следвало да бъде предупреден писмено от управителя на ЕС за конкретното систематично провинение и след предупреждението да продължава да проявява същото поведение. Конкретните действия, мотивирали обжалваното решение на ОС на ЕС, са: късане на обяви от публичното табло; оставяне на вратата на асансьора отворена и престой в кабината на асансьора. Нито едно от тези действия не е конкретизирано по време на извършване. Няма писмено предупреждение за второто нарушение, а за другите две няма данни да са продължили след предупреждението. Късането на кабели на асансьора не е посочено като нарушение в обжалваното решение, а дадената квалификация “вандалско действие” не сочи на конкретно нарушение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ЕС “Златни мостове”.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е сметнал кворума по чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС. От всичките 100% или 139 ид.части на етажната собственост следвало да се извадят 5,25 % или 7 идеални части за ищеца, като остатъкът от 132 ид.части следвало да се съпостави с гласувалите собственици, притежаващи общо 104 ид.части, което правело над 75%, без в този процент да се включват идеалните части на апартамент №12, по отношение на който въззивният съд е приел нередовност на представителството. Доказано било и извършването от ищеца на системни нарушения по смисъла на чл.45, б.”б” ЗС. Съдът неправилно преценил доказателствата по делото по този въпрос.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1 . Неправилното изчисляване на кворума за вземане на решение по ЗУЕС за изваждане на собственик по реда на чл.45 ЗС, както е приел въззивният съд, основание ли е за касационно обжалване.
2. Неправилно и неточно прилагане на материалния закон – относно тълкуването на законовото изискване за систематически нарушения по смисъла на чл.45, ал.1, б.”б” ЗС.
3. Неправилната и превратна преценка на решаващия въззивен съд на събраните по делото доказателства и преди всичко на гласните доказателства води ли до необоснованост на решението и ако това е така, това основание ли е за допускане на касационно обжалване.
Ответникът в производството оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените от жалбоподателя въпроси са непрецизно формулирани. Въпросът по чл.280, ал.1 ГПК следва да съдържа в себе си конкретен правен проблем, а не питане дали е налице основание за допускане на касационно обжалване или пък оплакване за неправилно прилагане на закона.
Първият въпрос се свежда до това как се изчислява кворумът по чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС. Този въпрос е включен в предмета на делото и въззивният съд се е произнесъл по него. Решаващите му изводи обаче са други – че от представените по делото доказателства не може да се прецени дали лицата, които са гласували решението за изключване, притежават определеното в закона мнозинство. Съдът е посочил защо не се доверява на списъка на собствениците и притежаваните от тях идеални части, намиращ се на стр.47 от първоинстанционното производство и възпроизведен в самия обжалван протокол. Липсата на достоверни данни за размера на идеалните части от общите части, припадащи се към всеки един от обектите в етажната собственост е попречило на съда да направи изчисления и да прецени дали в случая е формирано изискуемото от закона мнозинство. Следва да се има предвид обстоятелството, че първоначално определените при строителството на сградата идеални части от общите части са претърпели промяна след надстрояването на пети етаж и след последващото обособяване на две отделни етажни собствености на вх.”А” и вх.”Б”. Няма данни за преизчисляване на общите части след тези две събития. Между самите етажни собственици съществува спор дали за апартаментите на петия етаж се полагат идеални части от общите части на сградата и именно този спор е намерил отражение както в списъка на стр.47, в който не са посочени идеални части за два от обектите в процесната етажна собственост, така и във водените съдебни дела по този спор. Ето защо поставеният въпрос по т.1 от изложението за начина на изчисляване на кворума по чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС е от второстепенно значение, тъй като преди съдът да пристъпи към преценка дали той е спазен, следва да са налице данни за точния размер на идеалните части от общите части, припадащи се към всеки обект от етажната собственост. Въпросът не е определящ за изхода на настоящото дело по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Освен това – въпросът в случая е продиктуван от обстоятелството, че жалбоподателят смесва понятията кворум и мнозинство. Когато съдът е посочил цифрата 80,25 % , е имал предвид кворум – т.е. минималният брой идеални части, които трябва да притежават присъстващите на събранието на етажната собственост за вземане на решение по чл.45 ЗС, когато в това събрание участва изважданият собственик. Другата цифра, посочена в решението, е 75 % ид.части и тя се свързва с необходимото мнозинство от общия брой на идеалните части за вземане на решението по чл.45 ЗС.
В т.2 от изложението към жалбата се съдържа оплакване за неправилност на въззивното решение, а не правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това липсва обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която е необходима, съгласно разясненията в т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че няма проблем в практиката по прилагането на чл.45 ЗС по въпроса какво следва да се разбира под системни нарушения на правилника или решенията на ОС за вътрешния ред в сградата или добрите нрави, затова не възниква и необходимост от тълкуване на разпоредбата по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ясно е и изискването на чл.45, ал.2 ЗС, на което се е позовал и въззивният съд, че решение за изключване може да се вземе само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изведен от имота и ако след това предупреждение не е прекратил предупреждението. В случая има такова писмено предупреждение, но на последвалото общо събрание, на което е взето решение по чл.45 ЗС, са обсъждани старите нарушения, извършени преди предупреждението, видно от самия протокол и монтираните в него снимки от охранителната камера, носещи дати преди предупреждението.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос. Освен че е формулиран неправилно, по него не възниква основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за законосъобразната преценка на доказателствата по делото, нито пък по този въпрос възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.07.2014г. по гр.д.№14669/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: