О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 03.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№191 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1642 от 25.11.2011г. по гр.д.№1180/11г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено решение №62 от 24.02.11г. по гр.д.№751/10г. на Асеновградския районен съд, с което е било извършено разпределение на спорния имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Въззивният съд е приел, че страните са установили начин на ползване на общото дворно място преди повече от 35г. и той не се различава съществено от това, което предлага вещото лице в първата инстанция. Тъй като не са настъпили някакви нови обстоятелства, които да налагат промяна в установения начин на ползване, не се налага намесата на съда по чл.32, ал.2 от ЗС, поради което постановеното решение на първата инстанция е процесуално недопустимо.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Й. и Р. Главови. Те поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Не излагат конкретни оплаквания във връзка с правния спор по настоящото дело. В изложението към жалбата те не поставят правен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поддържат, че въззивното решение противоречи на решението от 20.03.08г. по гр.д.№713/07г. на Великотърновския окръжен съд; на определение №358 от 26.05.05г. по гр.д.№375/05г. на ВКС, четвърто гр.отд. и решение №877/04.06.08г. по гр.д.№271/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответниците в производството Х. и С. К. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На първо място – жалбоподателите не са поставили правен въпрос, по който искат да се произнесе ВКС, а това е необходимо изискване към съдържанието на касационната жалба. Но дори да се приеме, че се поставя същественият въпрос за допустимостта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС, в случая не е налице противореива съдебна практика по него. Няма данни посочените от жалбоподателите решения на окръжни съдилища да са влезли в сила и следователно – те не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика – в този смисъл т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място – липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и определение 358 от 26.05.05г. по гр.д.№375/05г. на ВКС, IV ГО. В това определение е прието, че производството по чл.32, ал.2 от ЗС е процесуално допустимо, ако не е постигнато съгласие на съсобствениците за ползването на общата вещ; ако няма решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта или щом ползването на съсобствената вещ не е установено с решение на съд по чл.32, ал.2 от ЗС. По това дело не е имало категорични данни за постигнато съгласие между съсобствениците за начина на ползването на общия имот. В настоящия случай е точно обратното – категорично е установено, че между съсобствениците е имало съгласие за начина на ползване на процесното дворно място и това съгласие е материализирано върху терена, като по този начин мястото се е ползвало повече от 35г. Различните обстоятелства по двете дела са обусловили и различие в крайния резултат по въпроса за допустимостта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС. Същественото в настоящия случай е това, че между страните по делото е имало договор за начина на разпределяне на ползването и този договор е установен както от свидетелските показания, така и от вещото лице. Затова и в случая производството по чл.32, ал.2 от ЗС е недопустимо, за разлика от случая, който е бил предмет на разглеждане в посоченото определение на ВКС. Акцентът в това определение не е изискването за писмен договор, а изискването за договор, чиито параметри могат да бъдат установени пред съда, както е в настоящия случай. Към касационната жалба е приложено и решение №1032 от 30.10.08г. по гр.д.№4289/07г. на ВКС, II ГО. Жалбоподателите не са се позовали изрично на него във връзка с основанието по чл.280, ал.1 т.2 от ГПК, а и то не разглежда съществения по настоящото дело въпрос за допустимостта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС, затова е неотносимо към производството по чл.288, ал.1 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1642 от 25.11.11г. по гр.д.№1180/11г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: