О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 20.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2453 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №58 от 18.02.13г. по гр.д.№58/2013г. на ВКС, ІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Н. К. срещу решение №312 от 07.11.12г. по гр.д.№712/12г. на Хасковския окръжен съд. П. тричленен състав на ВКС е приел, че предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. Цената на този иск, определена по правилото на чл.69, ал.1 ГПК, се равнява на данъчната оценка на имота, която е 2 203,20лв. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000лв. Със същото определение съставът на ВКС е присъдил на ответниците по касационната жалба сторените от тях разноски в размер на 2000лв. по договор за правна защита и съдействие с адв. Д. А.. Частна жалба срещу двете части на определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от ищцата С. Н. К.. Тя счита, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска, определена съобразно представената с касационната жалба пазарна цена на имота, е над 5000лв. Освен това поддържа, че в представената по делото данъчна оценка на дворно място от 102 кв.м. не е включена данъчната оценка на съществуващия мястото търговски обект, който е приращение по смисъла на чл.92 ЗС и следва да се включи в оценката. И на последно място – предмет на спора по делото е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, вр. чл.524 ГПК. Доколкото предмет на изпълнителното производство е имот с площ от 250 кв.м., за който взискателите се легитимират като собственици с нотариален акт №162/20.08.1993г., предметът на правния спор по настоящото дело е именно този имот, а не дворното място с площ от 102 кв.м., за което е представена данъчната оценка. За спорните 250 кв.м. данъчната оценка е 5400лв. и следователно – не е налице пречката на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Евентуално, ако се приеме, че прекратителното определение на предходния тричленен състав е правилно, жалбоподателите молят да се измени определението за разноските. Ответниците по касационната жалба не са направили отвод за нейната недопустимост, а освен това заплатеният адвокатски хонорар от 2000лв. е прекомерно висок.
Ответниците в производството Маргарита Г., Р. К., Д. К., София Г., Ц. Ш., Владимир Ш., А. Ш., М. Х., П. А. и К. Х. оспорват частната жалба. Считат, че тя е неоснователна и в двете и части.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в действащата му редакция, която е приложима в случая, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. Предмет на настоящото дело е отрицателен установителен иск по чл.524 ГПК, с който ищцата С. Н. К. цели да отрече притезанието на взискателите Маргарита Г., Д. К., София Г., Ц. Ш., Владимир Ш., А. Ш., М. Х., П. А. и К. Х. срещу длъжниците /бивши наематели/ Ж. П. и Х. Х. за предаване владението на имот с площ от 102 кв.м., съставляващ УПИ ХІ-2834, 2890 в кв.67а по плана на [населено място]. С предявения иск С. К. заявява собствени права върху описания имот, предмет на изпълнението, с площ от 102 кв.м., основани на придобивна давност.
Следователно – предмет на гражданското дело е УПИ ХІ-2834, 2890 в кв.67а по плана на [населено място], а не по-големият имот с площ от 250кв.м., за който взискателите притежават нотариален акт за собственост и който включва спорните 102 кв.м. Предмет на въвода и предмет на иска по чл.524 ГПК са само въпросните 102 кв.м., за които ищцата заявява собствени права, изключващи правата на взискателите. Данъчната оценка на спорните 102 кв.м. е 2203,20лв. и по правилото на чл.280, ал.2, вр. чл.69, ал.1, т.2 ГПК, въззивното решение по предявения иск с правно основание чл.524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, както правилно е приел предходният тричленен състав на ВКС. Цената на иска се определя от данъчната оценка към момента на подаване на исковата молба, а не от пазарната цена на имота, представена с частна експертиза към касационната жалба. Ето защо тази пазарна оценка е ирелевантна и не следва да се преценява. Без значение е и обстоятелството, че върху спорните 102 кв.м. има изграден търговски обект, тъй като той не е предмет нито на изпълнителното производство, нито на иска по чл.524 ГПК, затова данъчната оценка на този търговски обект не влияе на цената на предявения иск. П. тричленен състав на ВКС правилно е определил цената на иска и правилно е приложил разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. В тази част жалбата е неоснователна.
По въпроса за разноските:
Настоящият състав приема, че в частта за разноските частната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, която следва да се изпрати за произнасяне на предходния тричленен състав на ВКС, който е компетентен да се произнесе по нея.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №58 от 18.02.13г. по гр.д.№58/2013г. на ВКС, ІІ ГО, в частта, с която е било прекратено производството по касационната жалба на С. Н. К. срещу решение №312 от 07.11.12г. по гр.д.№712/12г. на Хасковския окръжен съд.
Изпраща делото на ВКС, ІІ ГО, гр.д.№58/2013г., за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК за изменение на определението по това дело в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: