О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 08.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№549 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №31 от 01.05.12г. по гр.д.№641/11г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение №1126/04.10.11г. по гр.д.№410/10г. на Варненския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. М. Г. против Л. Х. Г., Г. Х. Г., Е. Л. Г. и [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ищцата е собственик на апартамент №16 на пети жилищен етаж, със застроена площ от 60,23 кв.м., включен в площта на апартамент №16 със застроена площ от 71,35 кв.м. , находящ се на петия етаж в жилищната сграда, построена в [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1995г. Л. Х. Г., Г. Х. Г. и Е. Л. Г. са учредили на [фирма] право на строеж за изграждане на жилищна сграда с множество обекти. През 1997г. [фирма] е продало на ищцата Н. М. Г. правото на строеж за процесния апартамент. С влязло в сила решение по гр.д.№1343/97г. на Варненския районен съд договорът между собствениците на земята и [фирма] е бил развален поради неизпълнение. През 2006г. собствениците на земята са учредили на [фирма] право на строеж за сградата въз основа на нов одобрен проект. Прието е също, че към момента, в който ищцата е придобивала право на строеж за процесния апартамент, не е имало одобрен архитектурен проект на сградата, а само идеен проект. Липсва идентичност между апартамента, описан в нотариалния акт на ищцата и този, който е изграден на място.
При тези данни от правна страна е прието, че ищцата не е собственик на процесния апартамент, тъй като правото на строеж, учредено първоначално на нейния праводател, не е било реализирано в законния срок. Затова ищцата не може да се позовава на трансформиране на правото и на строеж в право на собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. Г.. Тя поддържа, че правото на строеж не е погасено по давност, тъй като строителството е започнато от [фирма] и е спряло на ниво втора плоча през 1997г. По време на съдебния процес за разваляне на договора между това дружество и собствениците на земята не тече срок за упражняване на правото на строеж. Към 2006г., когато е осъществявана сделката между ответниците, първоначално учреденото право на строеж все още не е било погасено по давност, тъй като строителството на сградата е започнало.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Погасява ли се правото на строеж при започнато осъществяване на строителството.
2.Отпадат ли правата на трети добросъвестни лица, придобили собствеността на правото на строеж на конкретен обект от предприемача, на когото са предоставени права от собствениците на земята, при наличие на признание от собствениците на земята, че строителят е притежавал право на строеж на конкретни обекти върху тяхното място.
3.Отпадат ли правата на добросъвестните приобретатели на правото на строеж на конкретен обект само поради липсата /неоткриването/ на първоначалния архитектурен план, след като всички установени между собствениците на земята и строителя права на строеж са придобити на основата на този първоначален архитектурен проект и че този архитектурен план е бил основата за започване на строителството в терена.
4.Отпадат ли правата на добросъвестните купувачи на правото на строеж на конкретен обект, намиращ се в обема на петия етаж от жилищната сграда, след като придобитите от тях права са вписани преди вписване на исковата молба на собствениците на терена за разваляне на договора със строителя, по силата на който са му прехвърлили правото на строеж на жилищната сграда, с конкретизация на обектите и един от тези обекти в обема на петия етаж на сградата е предназначен за добросъвестния приобретател.
5. Отпадат ли правата на добросъвестния купувач на правото на строеж на обект в обема на жилищната сграда, след като не е включен при изработване и одобряване на последващ архитектурен план, поради недобросъвестността на собствениците на земята, които знаят за това право.
Жалбоподателката се позовава единствено на ТР №1 от 04.05.12г. по т.д.№1/11г. на ОСГК на ВКС. Не сочи противоречива съдебна практика, нито пък обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството Л. Х. Г., Г. Х. Г. и Е. Л. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Определящ за изхода на делото е само първият въпрос от изложението към касационната жалба. Този въпрос се свежда до това дали правото на строеж може да се погаси на основание чл.67 ЗС, ако към момента на изтичане на петгодишния срок за упражняването му е започнало строителството на сградата. По този въпрос обаче въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в ТР №1 от 04.05.12г. по т.д.№1/11г. на ОСГК на ВКС. Напротив, съгласно т.1 на посоченото ТР на ОСГК на ВКС, смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“, употребено в чл.67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. В настоящия случай към момента на изтичане на петгодишния срок по чл.67 ЗС сградата не само че не е била завършена в груб строеж, но е била на ниво нулев цикъл. Започнатото строителство не е било достатъчно, за да възпрепятства прилагането на чл.67 ЗС. Ето защо, тъй като липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и ТР №1/04.05.12г. на ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси не са определящи за изхода на делото, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
По делото не съществува спор за това, че ищцата е придобила правото на строеж за процесния апартамент от [фирма], което към този момент е притежавало това право. Въззивният съд не е отхвърлил иска по причина, че ищцата е придобила правото на строеж от несобственик, а поради това, че впоследствие това право се е погасило поради неупражняването му в петгодишния срок по чл.67 ЗС. Затова вторият въпрос, който е свързан с правата на праводателя на ищцата, не е решаващ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване.
На следващо място – не липсата на първоначалния архитектурен проект, по който е започнало строителството, се е оказало решаващо за отхвърляне на предявения иск, а незавършването на сградата в груб вид в петгодишния срок по чл.67 ЗС, считано от започване на строителството. Затова и третият въпрос, свързан с неоткриването на първоначалния архитектурен проект, е неотносим към спора по делото.
За отпадането на правата на ищцата в случая е решаващо погасяването на правото на строеж поради неупражняването му в петгодишния срок по чл.67 ЗС, а не развалянето на договора на праводателя и. Затова преценката дали придобитите от нея права са вписани преди исковата молба за развалянето на договора не е решаваща, тя не определя изхода на делото. Ето защо по четвъртия въпрос, свързан с тази преценка, също не следва да се допуска касационно обжалване.
И на последно място – правото на строеж на ищцата е отпаднало не поради това, че тя не е била включена при изработване и одобряване на архитектурния проект от 2006г., а поради неупражняването му в петгодишния срок по чл.67 ЗС. Към момента на одобряване на архитектурния проект от 2006г. правото на строеж на ищцата вече е било погасено по давност. Ето защо петият въпрос също не е решаващ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №31 от 01.05.12г. по гр.д.№641/11г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: