О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., 27.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1189 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №428 от 28.07.2011г. по гр.д.№1056/10г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 7 от 28.07.2010г. по гр.д.№215/05г. на Ботевградския районен съд в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот е бил изнесен на публична продан; в частта, с която Р. Г. е осъдена да заплати на Ц. Ц. сума до размер на 8 167,72лв., а М. Г. – до размер на 816,78лв., представляващи парична равностойност на направени от Ц. Ц. подобрения в общия имот – масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки, дворна площадка и канализация от улицата до двора; в частта, с която са били отхвърлени претенциите на Р. Г. срещу Ц. Ц. по чл.286 от ГПК /отм./ – за заплащане стойността на направени от нея подобрения в имота – водопровод с P. тръби; подмяна на циглите на построената в имота полумасивна жилищна сграда; направа на 2 бр. комини и обшивка с ламарина; изграждане на козирка над входа на полумасивната жилищна сграда, както и над входната врата на мазата; нови входни стълби, цокъл с мозайка на полумасивната сграда, циментова площадка и пътеки в двора, ограда от циментови колове и оградна мрежа, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. Г. срещу Ц. Ц. за присъждане на сумата от 8400лв. за лишаването и от ползване на общия имот.
След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е определил първоначалната цена, при която да се извърши публичната продан – 40 110лв. и е отхвърлил исковете на Ц. Ц. срещу Р. Г. и М. Г. за заплащане на стойността на следните подобрения: стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси и нова бетонна ограда откъм улицата.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали всички съделители.
Ц. Ц. е обжалвал решението в частта, с която е определена нова първоначална цена, от която да започне публичната продан, както и в частта, с която е била отхвърлена претенцията му за присъждане на суми за извършени от него подобрения. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите му срещу занижената оценка на имота, дадена във въззивната инстанция и неправилно отказал да присъди исканите суми за подобрения, въпреки че има само констативни актове за незаконно строителство на плевнята и оградата, но не и заповеди за тяхното събаряне.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпроса „може ли да се приеме, че един незаконен строеж не представлява подобрение по смисъла на закона, тъй като не увеличава стойността на недвижимия имот, защото подлежи на премахване, само въз основа на акта за констатиране наличието на незаконен строеж, или за да се направи такъв извод следва да е налице влязла в сила заповед на компетентния административен орган за премахването на строежа”. По този въпрос въззивното решение противоречало на ППВС №6/27.12.74г., както и определение по гр.д.№1142/10г. на ВКС, ІІ ГО, както и решения на Великотърновския окръжен съд и на Балчишкия районен съд.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се поддържа по въпросите:
1. Може ли съдът да постанови решението си, основавайки своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства и свързани с тях доводи на страните, без да обсъди останалите и да изложи защо ги отхвърля като недостоверни.
2. При приети по делото в различните инстанции разноречиви доказателства, в частност две или повече различаващи се заключения на едно или повече вещи лица, длъжен ли е съдът да обсъди всички тях и ги съпостави, като изложи кои от тях и защо кредитира и кои и защо счита за недостоверни.
Р. Г. и М. Г. са обжалвали решението в частта, с която са били осъдени да заплатят на Ц. Ц. суми за подобрения в имота; в частта, с която са били отхвърлени претенциите по чл.286 от ГПК /отм./ на Р. Г. срещу Ц. Ц. и в частта, с която допуснатият до делба имот е бил изнесен на публична продан. Съдът не съобразил признанието на Ц. Ц. в исковата молба, че едноетажната полумасивна жилищна сграда е строена заедно с майката на страните, а не само от Ц.. Не било съобразено правилото на чл.61, ал.2 от ЗЗД за определяне размера на дължимата сума за това подобрение. Не било отчетено и обстоятелството, че сградата е строена преди Р. Г. да получи чрез продажба 1/3 ид.част от имота и следователно – задължението за обезщетяване на подобрителя не тежи изцяло на нея за притежаваните сега 10/18 ид.части, а на всички тогавашни съсобственици на дворното място, според притежаваните тогава квоти.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. По прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК;
2. Дали на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД се присъжда увеличената стойност на имота, или по-малката сума на разноските за извършеното подобрение – противоречие с ТР №85/68г. на ОСГК на ВС;
3. Какво значение за определяне на размера на сумата за подобрението има обстоятелството, че останалите съсобственици не са ползвали имота след извършване на това подобрение;
4. Какво значение за определяне размера на сумата за подобрението има обстоятелството, че то е извършено без съгласието на останалите съсобственици и
5. За легитимацията на приобретателя на имот при обезщетяване на извършени преди прехвърлянето подобрения – противоречие с решение №2349 от 29.12.95г. по гр.д.№2926/94г. на ІV ГО на ВС и решение №21 от 22.01.98г. по гр.д.№446/97г. на 5 чл. състав.
Х. Г. е подала касационна жалба и изложение с идентично съдържание като жалбата на съделителите Р. Г. и М. Г..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба на Х. Г. е процесуално недопустима. Тя не е обжалвала решението на районния съд, с което имотът е бил изнесен на публична продан, затова няма право на касационна жалба по този въпрос. Не е обжалвала решението на районния съд и в частта, с която е била осъдена да заплати на съделителя Ц. Ц. определена сума за извършените от него подобрения в имота, затова то е влязло в сила в тази част, а въззивното решение не съдържа ново произнасяне по този въпрос. И на последно място – тази жалбоподателка няма правен интерес да атакува въззивното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите по чл.286 от ГПК /отм./ на другата съделителка Р. Г.. Ето защо жалбата и следва да се остави без разглеждане.
Останалите две жалби са процесуално допустими.
По жалбата на Ц. Ц.:
Въпросът дали един незаконен строеж представлява подобрение, ако техническите органи само са констатирали неговата незаконност, но няма издадена заповед за събарянето му, е определящ за изхода на делото в частта по паричната претенция на Ц. по чл.286 от ГПК /отм./ и по-конкретно – в частта за стопанската сграда – плевня на два етажа с навеси и новата бетонна ограда откъм улицата. Предвид данните по делото, че строежите са търпими, а намесата на техническите органи е предизвикана единствено от несъгласието на част от сегашните съсобственици за запазването им /писмо на ДНСК изх.№СФ 9-15-00-056/14.01.11г./, но същевременно тези строежи са част от имота, който е изнесен на публична продан и са включени в оценката му, произнасянето на въззивния съд противоречи на т.ІІ.7. на ППВС №6/27.12.74г. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази част на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по останалите два въпроса, които са свързани с оплакването на жалбоподателя, че съдът съд не е изложил мотиви защо определя оценката на имота по експертизата, приета във въззивната инстанция, а не по тази, която е приета от първоинстанционния съд. Посочената съдебна практика е формирана при различна фактическа обстановка и затова не може да се приеме, че има противоречие между нея и обжалваното решение. В настоящия случай двете оценки са изготвени от едно и също вещо лице, но първата е от м.март 2009г., а втората – от м.април 2011г., което е дало основание на съда да приеме актуалната оценка, още повече, че страните не са я оспорили.
По жалбата на Р. Г. и М. Г.:
Повдигнатият въпрос за прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ е сред определящите за изхода на делото в частта по паричната претенция на Ц. Ц. за заплащане на стойността на едно от извършените в имота подобрения – едноетажната полумасивна жилищна сграда. По този въпрос действително е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС – напр. решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №796 от 02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, І ГО и др. Следователно – налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
Въпросът какви суми се присъждат по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД също е определящ за изхода на делото в частта по паричната претенция на Ц. Ц.. По този въпрос възниква основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на посоченото от жалбоподателката ТР №85/68г. на ОСГК на ВС, а също и на решение №1072/14.11.08г. по гр.д.№4295/07г. на ВКС, ІV ГО, доколкото са присъдени суми според пазарните оценки на подобренията, а не според направените разходи за извършването им.
По останалите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Предвид данните по делото, че съделителите Р. Г. и М. Г. са знаели кой е извършил подобренията в имота, няма противоречие между обжалваното решение от една страна и решения №2349 от 29.12.95г. по гр.д.№2926/94г. на ІV ГО на ВС и №21 от 22.01.98г. по гр.д.№446/97г. на 5 чл. състав по въпроса за легитимацията на приобретателя на имот при обезщетяване на извършени преди прехвърлянето подобрения. Другите два въпроса не са съществени и по тях също не следва да се допуска касационно обжалване.
Тъй като жалбоподателката на Р. Г. не е поставила въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК във връзка с изнасянето на имота на публична продан и за отхвърлянето на паричната и претенция по чл.286 от ГПК /отм./, в тези части не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №428 от 28.07.2011г. по гр.д.№1056/10г. на Софийския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по паричната претенция по чл.286 от ГПК /отм./ на Ц. Ц. срещу съделителите Р. Г. и М. Г. за присъждане на суми за направени подобрения в общия имот: – масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки, дворна площадка и канализация от улицата до двора, стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси и нова бетонна ограда откъм улицата.
Указва на жалбоподателя Ц. Ц. да внесе държавна такса по жалбата в размер на 110,46лв. и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай жалбата му ще бъде върната. Указва на жалбоподателката Р. Г. да внесе държавна такса по жалбата в размер на 163,35лв. и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
Указва на жалбоподателя М. Г. да внесе държавна такса по жалбата в размер на 16,32лв. и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесени държавни такси делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. В. Г. срещу решение №428 от 28.07.2011г. по гр.д.№1056/10г. на Софийския окръжен съд.
В частта, с която се оставя без разглеждане жалбата на Х. Г., определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: