О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С., 20.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.917 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №324 от 22.03.11г. по гр.д.№1610/10г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №1739/20.05.10г. по гр.д.№5651/09г. на Варненския районен съд, с което е била допусната делба на апартамент №10; гараж №5 и офис, находящи се в [населено място], в сградата на [улица][жилищен адрес] между съсобственици и при квоти: 1/12 ид.част за ищцата Я. М. В., 5/12 ид.части за ответника В. Ж. В. и 6/12 ид.части в режим на СИО за ответниците Т. Ж. В. и Д. Д. В..
Въззивният съд е приел, че процесните обекти са извън тези, за които двамата братя ответници В. В. и Т. В. са си учредили взаимно право на строеж по реда на чл.56 от З. /отм./, затова те са приращение по смисъла на чл.92 от ЗС и принадлежат на съсобствениците на дворното място. Съсобствеността върху мястото е възникнала по следния начин: През 1983г. братята В. и Т. са получили по дарение от родителите си по 1/3 ид.част от мястото, а останалата 1/3 ид.част им е била прехвърлена през 1994г. с договор за издръжка и гледане. Тъй като при сключването на последния договор и двамата братя са били в брак, то съответната 1/6 ид.част от мястото се е включила в съпружеската имуществена общност на всеки от тях. След прекратяване на брака между ищцата Я. В. и ответника В. В., ищцата е станала изключителен собственик както на 1/12 ид.част от мястото, така и на 1/12 ид.част от спорните по делото обекти, по силата на приращението по чл.92 от ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника В. В.. Той поддържа, че ищцата не е съсобственик на спорните обекти, а само на 1/12 ид. част от мястото, върху което са построени. Те не са приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, тъй като сградата, в която се намират, е построена в резултат на взаимно учредяване на право на строеж между него и брат му. При реализацията на това право, което му е било безвъзмездно учредено, той е станал изключителен собственик на спорните обекти. Поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса „следва ли да бъдат СИО имуществата, придобити безвъзмездно от единия съпруг по време на брака”.
Ответницата Я. М. В. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Ответниците Т. Ж. В. и Д. Д. В. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поставеният от жалбоподателя въпрос не е сред тези, които определят изхода на делото, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. От представените по делото доказателства се установява, че процесните обекти – апартамент №10 на четвъртия етаж; гараж №5 в партерния етаж и офис в партерния етаж, находящи се в сградата на [улица][жилищен адрес] [населено място], действително са извън обхвата на правото на строеж, учредено въз основа на две нотариално заверени декларации по чл.56 от З. /отм./, както е приел и въззивният съд. С тези декларации ответниците Т. и Д. В. са учредили на В. Ж. В. правото на строеж за апартаменти №2 и №4 на втория етаж; апартаменти №6 и 8 на третия ета; апартамент №9 на четвъртия етаж; №13 на петия етаж; №15 и №17 на шестия етаж, както и два гаража на партерния етаж съответно с площ от 17,15 кв.м. и 16,8 кв.м., а В. Ж. В. и Я. М. В. са учредили на Т. В. правото на строеж за апартаменти №1 и №3 на първия етаж; №5 на втория етаж, №7 на третия етаж; №11 на четвъртия етаж; №12 и №14 на петия етаж, №16 на шестия етаж, както и два гаража на партерния етаж, съответно с площ от 15,6кв.м. и 18,1 кв.м. За процесните обекти – апартамент №10 на четвъртия етаж; гараж №5 в партерния етаж и офис в партерния етаж, които са извън обхвата на правото на строеж, е бил издаден констативен наториален акт на името на четиримата съсобственици на дворното място. Констатациите на този нотариален акт не са опровергани по делото. При това положение от значение за определяне правото на собственост върху спорните обекти е разпоредбата на чл.92 от ЗС, а не институтът на съпружеската имуществена общност. Затова и поставеният въпрос, свързан с този институт и с твърдението, че жалбоподателят е изключителен собственик на обектите въз основа на реализирано право на строеж, което му е било отстъпено безвъзмездно по време на брака, е неотносим към фактическите и правните обстоятелства по делото. Затова въззивният съд не се е произнесъл в решението си по този въпрос, а и не е бил длъжен да се произнася, след като той е извън кръга на решаващите въпроси. По тази причина не следва да се допуска и касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №324 от 22.03.11г. по гр.д.№1610/10г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: