О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 17.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4480 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 19.02.14г. по гр.д.№10077/12г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 21.05.12г. по гр.д.№23696/11г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Л. П. К. срещу [фирма] иск по чл.109 ЗС за преустановяване от ответника на неоснователни действия по прокарване на водопровод, електричество и ремонт на изоставена съществуваща постройка и изграждане на кафене в недвижим имот, представляващ УПИ ІV-1720 в кв.80а по плана на [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищцата не е собственик на процесната сграда и на прилежащия и терен на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като не са налице предпоставките чл.2, ал.3 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността. Имотът не съществува реално в размерите, в които е одържавен, тъй като върху него е построена законна сграда, която не позволява възстановяване на собствеността, по аргумент на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, ТР №1/17.05.1995г. и ТР №6/10.05.2006г. по гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС. Сградата представлява изграден през 1985г. с редовни строителни книжа “Контролнопропусквателен пункт при почивен комплекс на ЦК на Б.”, понастоящем част от имуществото на ответната болница. Тази сграда не е собственост на ищцата. Освен това – предмет на иска по чл.109 ЗС е преустановяването на действията по прекарване на водопровод в процесния имот и извършване на ремонтни дейности в него. Тези действия обаче са приключили и ищцата не би могла да получи чрез предявения иск реална защита на правата си, ако те съществуваха.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Л. К.. Тя счита, че е собственик на процесния имот на посоченото от нея основание. Дворното място, върху която е построена процесната сграда, е било възстановено по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, били уредени сметките за придаваемите по регулация части, мястото било предмет на доброволна делба и на прехвърлителна сделка за ? ид.част. Не били налице пречки за възстановяване на собствеността, тъй като мястото не е било застроено със законна сграда. Разрешението за строеж било пожелателен документ, в него не се уточнявало къде следва да се извърши строителството. Съществуващата сграда във възстановения имот била собственост на жалбоподателката.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че в чл.288 ГПК не са въведени ограничения за допускане на касационно обжалване, няма изисквания за точна мотивировка на жалбата и тя следва да се разгледа в открито съдебно заседание. Основания за разглеждането на жалбата били допуснатите от съда закононарушения. Съдът не се съобразил с практиката по прилагането на закона и основал решението си на измислени възражения за съществуване на сграда в имота на жалбоподателката. Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не съдържа изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а освен това въззивното решение е съобразено със задължителната практика по прилагането на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 за допускане на касационно обжалване.
Подадената касационна жалба е редовна, тъй като съдържа изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В това изложение обаче не са поставени правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, не е обосновано противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по прилагането на материалния или процесуалния закон, нито пък е поставен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо жалбата не може да бъде допусната до разглеждане по същество.
При действието на новия ГПК от 01.03.2008г. касационните жалби се разглеждат в открито съдебно заседание само ако преди това е допуснато касационното обжалване. Предпоставките за допускане на обжалването са дадени в чл.280 ГПК, а тълкуването на текста – в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС. В тълкувателното решение е прието, че касационните жалби се допускат до разглеждане по същество, ако в тях са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили разрешаването на спора. Прието е, че касаторът е длъжен да изложи тези въпроси, а ВКС не е задължен да ги извлича от жалбата, като може само да ги уточни и конкретизира. ВКС не може да допусне касационно обжалване по въпрос, различен от посочения от жалбоподателя, освен в случаите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Прието е също, че ако жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика, трябва да представи пред ВКС противоречивите съдебни решения. Ако се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят трябва да мотивира с какво отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В настоящия случай жалбоподателката не е поставила правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а само общи оплаквания по чл.281 ГПК за неправилност на въззивното решение. Тя не е посочила нито е представила съдебната практика, на която въззивното решение противоречи, нито пък се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в посоченото тълкувателно решение на ВКС, настоящият състав не може да допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като няма съмнение, че то е валидно и допустимо, а по същество е съобразено и с практиката на ВКС по прилагането на материалния закон – ТР №1/17.05.1995г. и ТР №6/10.05.2006г. по гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.14г. по гр.д.№10077/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: